1 ( 72-1) ^^Псалом Асафа.^^ Как благ Бог к Израилю, к чистым сердцем!
(По слав. 72). Асафов Псалом {Псал. 50, надписът.}. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
2 ( 72-2) А я--едва не пошатнулись ноги мои, едва не поскользнулись стопы мои, --
А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха, Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
3 ( 72-3) я позавидовал безумным, видя благоденствие нечестивых,
Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
4 ( 72-4) ибо им нет страданий до смерти их, и крепки силы их;
Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
5 ( 72-5) на работе человеческой нет их, и с людьми не подвергаются ударам.
Не са в <общите> човешки трудове Нито са измъчвани, като <другите> човеци.
6 ( 72-6) Оттого гордость, как ожерелье, обложила их, и дерзость, наряд, одевает их;
Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича <като> дреха.
7 ( 72-7) выкатились от жира глаза их, бродят помыслы в сердце;
Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
8 ( 72-8) над всем издеваются, злобно разглашают клевету, говорят свысока;
Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; Говорят горделиво,
9 ( 72-9) поднимают к небесам уста свои, и язык их расхаживает по земле.
Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
10 ( 72-10) Потому туда же обращается народ Его, и пьют воду полною чашею,
Затова отбиват се при тях {Еврейски: Там.} людете му; И вода с пълна <чаша> се изпива от тях.
11 ( 72-11) и говорят: 'как узнает Бог? и есть ли ведение у Вышнего?'
И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
12 ( 72-12) И вот, эти нечестивые благоденствуют в веке сем, умножают богатство.
Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
13 ( 72-13) так не напрасно ли я очищал сердце мое и омывал в невинности руки мои,
Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
14 ( 72-14) и подвергал себя ранам всякий день и обличениям всякое утро?
Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
15 ( 72-15) если бы я сказал: 'буду рассуждать так', --то я виновен был бы пред родом сынов Твоих.
Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
16 ( 72-16) И думал я, как бы уразуметь это, но это трудно было в глазах моих,
И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
17 ( 72-17) доколе не вошел я во святилище Божие и не уразумел конца их.
До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
18 ( 72-18) Так! на скользких путях поставил Ты их и низвергаешь их в пропасти.
Ти наистина си ги турил на плъзгави <места>, Тръшнал си ги на разорение.
19 ( 72-19) Как нечаянно пришли они в разорение, исчезли, погибли от ужасов!
Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
20 ( 72-20) Как сновидение по пробуждении, так Ты, Господи, пробудив, уничтожишь мечты их.
Както <се презира> съновидение, когато се събуди <някой, >Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
21 ( 72-21) Когда кипело сердце мое, и терзалась внутренность моя,
Но <тогава> моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
22 ( 72-22) тогда я был невежда и не разумел; как скот был я пред Тобою.
До толкова бях избезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
23 ( 72-23) Но я всегда с Тобою: Ты держишь меня за правую руку;
Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24 ( 72-24) Ты руководишь меня советом Твоим и потом примешь меня в славу.
Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш <в> слава.
25 ( 72-25) Кто мне на небе? и с Тобою ничего не хочу на земле.
Кого имам на небето <освен Тебе?> И на земята не желая <другиго> освен Тебе.
26 ( 72-26) Изнемогает плоть моя и сердце мое: Бог твердыня сердца моего и часть моя вовек.
Чезне плътта ми и сърцето ми; <Но> Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
27 ( 72-27) Ибо вот, удаляющие себя от Тебя гибнут; Ты истребляешь всякого отступающего от Тебя.
Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
28 ( 72-28) А мне благо приближаться к Богу! На Господа Бога я возложил упование мое, чтобы возвещать все дела Твои.
Но за мене е добре да се приближа при Бога; <Тебе>, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.