1 И так, оправдавшись верою, мы имеем мир с Богом через Господа нашего Иисуса Христа,

И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;

2 ч ерез Которого верою и получили мы доступ к той благодати, в которой стоим и хвалимся надеждою славы Божией.

посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.

3 И не сим только, но хвалимся и скорбями, зная, что от скорби происходит терпение,

И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,

4 о т терпения опытность, от опытности надежда,

а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда.

5 а надежда не постыжает, потому что любовь Божия излилась в сердца наши Духом Святым, данным нам.

А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.

6 И бо Христос, когда еще мы были немощны, в определенное время умер за нечестивых.

Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите.

7 И бо едва ли кто умрет за праведника; разве за благодетеля, может быть, кто и решится умереть.

Защото едва ли ще се намери някой да умре <даже> за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия);

8 Н о Бог Свою любовь к нам доказывает тем, что Христос умер за нас, когда мы были еще грешниками.

Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.

9 П осему тем более ныне, будучи оправданы Кровию Его, спасемся Им от гнева.

Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.

10 И бо если, будучи врагами, мы примирились с Богом смертью Сына Его, то тем более, примирившись, спасемся жизнью Его.

Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече <сега>, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!

11 И не довольно сего, но и хвалимся Богом чрез Господа нашего Иисуса Христа, посредством Которого мы получили ныне примирение.

И не само това, но и се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.

12 П осему, как одним человеком грех вошел в мир, и грехом смерть, так и смерть перешла во всех человеков, в нем все согрешили.

Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха, -

13 И бо до закона грех был в мире; но грех не вменяется, когда нет закона.

(защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон;

14 О днако же смерть царствовала от Адама до Моисея и над несогрешившими подобно преступлению Адама, который есть образ будущего.

при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия;

15 Н о дар благодати не как преступление. Ибо если преступлением одного подверглись смерти многие, то тем более благодать Божия и дар по благодати одного Человека, Иисуса Христа, преизбыточествуют для многих.

но дарбата не е такава каквото бе прегрешението; защото, ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината;

16 И дар не как за одного согрешившего; ибо суд за одно --к осуждению; а дар благодати--к оправданию от многих преступлений.

нито е дарбата, каквато <бе съдбата>, чрез съгрешението на един; защото съдбата <беше> от един <грях> за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание;

17 И бо если преступлением одного смерть царствовала посредством одного, то тем более приемлющие обилие благодати и дар праведности будут царствовать в жизни посредством единого Иисуса Христа.

защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, <сиреч> правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос), -

18 П осему, как преступлением одного всем человекам осуждение, так правдою одного всем человекам оправдание к жизни.

и тъй, както чрез едно прегрешение <дойде> осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело <дойде> на всичките човеци оправданието, което докарва живот.

19 И бо, как непослушанием одного человека сделались многие грешными, так и послушанием одного сделаются праведными многие.

Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни.

20 З акон же пришел после, и таким образом умножилось преступление. А когда умножился грех, стала преизобиловать благодать,

А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;

21 д абы, как грех царствовал к смерти, так и благодать воцарилась через праведность к жизни вечной Иисусом Христом, Господом нашим.

така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ.