1 В то время ученики приступили к Иисусу и сказали: кто больше в Царстве Небесном?
В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?
2 И исус, призвав дитя, поставил его посреди них
А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече:
3 и сказал: истинно говорю вам, если не обратитесь и не будете как дети, не войдете в Царство Небесное;
Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.
4 и так, кто умалится, как это дитя, тот и больше в Царстве Небесном;
И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.
5 и кто примет одно такое дитя во имя Мое, тот Меня принимает;
И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.
6 а кто соблазнит одного из малых сих, верующих в Меня, тому лучше было бы, если бы повесили ему мельничный жернов на шею и потопили его во глубине морской.
А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.
7 Г оре миру от соблазнов, ибо надобно придти соблазнам; но горе тому человеку, через которого соблазн приходит.
Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!
8 Е сли же рука твоя или нога твоя соблазняет тебя, отсеки их и брось от себя: лучше тебе войти в жизнь без руки или без ноги, нежели с двумя руками и с двумя ногами быть ввержену в огонь вечный;
Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън.
9 и если глаз твой соблазняет тебя, вырви его и брось от себя: лучше тебе с одним глазом войти в жизнь, нежели с двумя глазами быть ввержену в геенну огненную.
И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.
10 С мотрите, не презирайте ни одного из малых сих; ибо говорю вам, что Ангелы их на небесах всегда видят лице Отца Моего Небесного.
Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.
11 И бо Сын Человеческий пришел взыскать и спасти погибшее.
12 К ак вам кажется? Если бы у кого было сто овец, и одна из них заблудилась, то не оставит ли он девяносто девять в горах и не пойдет ли искать заблудившуюся?
Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?
13 и если случится найти ее, то, истинно говорю вам, он радуется о ней более, нежели о девяноста девяти незаблудившихся.
И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се.
14 Т ак, нет воли Отца вашего Небесного, чтобы погиб один из малых сих.
Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.
15 Е сли же согрешит против тебя брат твой, пойди и обличи его между тобою и им одним; если послушает тебя, то приобрел ты брата твоего;
И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.
16 е сли же не послушает, возьми с собою еще одного или двух, дабы устами двух или трех свидетелей подтвердилось всякое слово;
Но ако не <те> послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.
17 е сли же не послушает их, скажи церкви; а если и церкви не послушает, то да будет он тебе, как язычник и мытарь.
И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.
18 И стинно говорю вам: что вы свяжете на земле, то будет связано на небе; и что разрешите на земле, то будет разрешено на небе.
Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.
19 И стинно также говорю вам, что если двое из вас согласятся на земле просить о всяком деле, то, чего бы ни попросили, будет им от Отца Моего Небесного,
Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде< дадено> от Отца Ми, Който е на небесата.
20 и бо, где двое или трое собраны во имя Мое, там Я посреди них.
Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.
21 Т огда Петр приступил к Нему и сказал: Господи! сколько раз прощать брату моему, согрешающему против меня? до семи ли раз?
Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?
22 И исус говорит ему: не говорю тебе: до семи раз, но до седмижды семидесяти раз.
Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.
23 П осему Царство Небесное подобно царю, который захотел сосчитаться с рабами своими;
Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.
24 к огда начал он считаться, приведен был к нему некто, который должен был ему десять тысяч талантов;
И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта {Равно на 60, 000, 000 лева зл.}.
25 а как он не имел, чем заплатить, то государь его приказал продать его, и жену его, и детей, и всё, что он имел, и заплатить;
И понеже нямаше с <какво> да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.
26 т огда раб тот пал, и, кланяясь ему, говорил: государь! потерпи на мне, и всё тебе заплачу.
Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.
27 Г осударь, умилосердившись над рабом тем, отпустил его и долг простил ему.
И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.
28 Р аб же тот, выйдя, нашел одного из товарищей своих, который должен был ему сто динариев, и, схватив его, душил, говоря: отдай мне, что должен.
Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза {Равно близо на 90 лева зл.}; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което< ми> дължиш.
29 Т огда товарищ его пал к ногам его, умолял его и говорил: потерпи на мне, и всё отдам тебе.
Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.
30 Н о тот не захотел, а пошел и посадил его в темницу, пока не отдаст долга.
Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, <да лежи> докле изплати дълга.
31 Т оварищи его, видев происшедшее, очень огорчились и, придя, рассказали государю своему всё бывшее.
А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.
32 Т огда государь его призывает его и говорит: злой раб! весь долг тот я простил тебе, потому что ты упросил меня;
Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.
33 н е надлежало ли и тебе помиловать товарища твоего, как и я помиловал тебя?
Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?
34 И , разгневавшись, государь его отдал его истязателям, пока не отдаст ему всего долга.
И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите <да го изтезават> докле изплати целия дълг.
35 Т ак и Отец Мой Небесный поступит с вами, если не простит каждый из вас от сердца своего брату своему согрешений его.
Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.