1 Е лисей пророк призвал одного из сынов пророческих и сказал ему: опояшь чресла твои, и возьми сей сосуд с елеем в руку твою, и пойди в Рамоф Галаадский.
Тогава пророк Елисей повика един от пророческите ученици та му рече: Препаши кръста си и вземи в ръката си тоя съд с миро та иди в Рамот-галаад;
2 П ридя туда, отыщи там Ииуя, сына Иосафата, сына Намессиева, и подойди, и вели выступить ему из среды братьев своих, и введи его во внутреннюю комнату;
и като стигнеш там, подири в същото място Ииуя, син на Иосафата, Намесиевия син; тогава влез <при него>, дигни го отсред братята му, и въведи го в една вътрешна стая.
3 и возьми сосуд с елеем, и вылей на голову его, и скажи: 'так говорит Господь: помазую тебя в царя над Израилем'. Потом отвори дверь, и беги, и не жди.
После вземи съда с мирото та го излей на главата му, и речи: Така казва Господ: Помазах те цар над Израиля. Тогава отвори вратата и бягай без да се забавиш.
4 И пошел отрок, слуга пророка, в Рамоф Галаадский,
И тъй, младежът, младият пророк, отиде в Рамот-галаад.
5 и пришел, и вот сидят военачальники. И сказал: у меня слово до тебя, военачальник. И сказал Ииуй: до кого из всех нас? И сказал он: до тебя, военачальник.
И като стигна, ето, военачалниците седяха <заедно>; и рече: Имам дума към тебе, о военачалниче. И Ииуй рече: Към кого от всички нас? А той каза: Към тебе военачалниче.
6 И встал он, и вошел в дом. И вылил елей на голову его, и сказал ему: так говорит Господь Бог Израилев: 'помазую тебя в царя над народом Господним, над Израилем,
И той стана та влезе в къщата. Тогава <пророкът> изля мирото на главата му и му рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Помазах те цар над Господните люде, над Израиля.
7 и ты истребишь дом Ахава, господина твоего, чтобы Мне отмстить за кровь рабов Моих пророков и за кровь всех рабов Господних, от руки Иезавели;
И ти да поразиш дома на господаря си Ахаава, за да отмъстя върху Езавел за кръвта на слугите Си пророците, за кръвта на всичките Господни слуги.
8 и погибнет весь дом Ахава, и истреблю у Ахава мочащегося к стене, и заключенного и оставшегося в Израиле,
Защото целият Ахаавов дом ще бъде изтребен, и ще погубя от Ахаава всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния {Еврейски: Затвореният така и свободния.} в Израил;
9 и сделаю дом Ахава, как дом Иеровоама, сына Наватова, и как дом Ваасы, сына Ахиина;
и ще направя дома на Ахаава както дома на Еровоама, Наватовия син и както дома на Вааса, Ахиевия син.
10 И езавель же съедят псы на поле Изреельском, и никто не похоронит ее'. И отворил дверь, и убежал.
А Езавел - кучетата ще я изядат в градския край на Езраел, и не ще да има кой да я погребе. И като отвори вратата, побягна.
11 И вышел Ииуй к слугам господина своего, и сказали ему: с миром ли? Зачем приходил этот неистовый к тебе? И сказал им: вы знаете этого человека и что он говорит.
Тогава Ииуй излезе при слугите на господаря си, и един <от тях> му каза: Всичко добре ли е? Защо е дошъл тоя луд при тебе? А той им рече: Вие знаете човека и това, което каза.
12 И сказали: неправда, скажи нам. И сказал он: то и то он сказал мне, говоря: 'так говорит Господь: помазую тебя в царя над Израилем'.
А те рекоха: Не е вярно; я ни кажи. А той рече: Така и така ми говори, като рече: Така казва Господ: Помазах те цар над Израиля.
13 И поспешили они, и взяли каждый одежду свою, и подостлали ему на самых ступенях, и затрубили трубою, и сказали: воцарился Ииуй!
Тогава побързаха, и като взеха всеки дрехата си туриха ги под <Ииуя> на върха на стълбата, и засвириха с тръба и рекоха: Ииуй се възцари.
14 И восстал Ииуй, сын Иосафата, сына Намессиева, против Иорама; Иорам же находился со всеми Израильтянами в Рамофе Галаадском на страже против Азаила, царя Сирийского.
Така Ииуй, син на Иосафата, Намесиевият син, направи заговор против Иорама. (А Иорам с целия Израил пазеше Рамот-галаад от сирийския цар Азаил;
15 В прочем сам царь Иорам возвратился, чтобы лечиться в Изрееле от ран, которые причинили ему Сирияне, когда он воевал с Азаилом, царем Сирийским. И сказал Ииуй: если вы согласны, то пусть никто не уходит из города, чтобы идти подать весть в Изрееле.
а цар Иорам беше се върнал в Езраел за да се цери от раните които сирийците му бяха нанесли, когато воюваше против сирийския цар Азаил). И рече Ииуй: Ако това е вашето мнение, то да не излезе никой да побегне из града за да отиде и извести това в Езраел.
16 И сел Ииуй на коня, и поехал в Изреель, где лежал Иорам, и куда Охозия, царь Иудейский, пришел посетить Иорама.
Тогава Ииуй се качи на колесницата та отиде в Езраел, защото Иорам лежеше там. И Юдовият цар Охозия бе слязъл да види Иорама.
17 Н а башне в Изрееле стоял сторож, и увидел он полчище Ииуево, когда оно шло, и сказал: полчище вижу я. И сказал Иорам: возьми всадника, и пошли навстречу им, и пусть скажет: с миром ли?
И стражът, който стоеше на кулата в Езраел, когато съгледа дружината на Ииуя, като идеше, рече: Виждам една дружина. И рече Иорам: Вземи конник и прати да ги посрещне; и нека рече: <С> мир ли <идеш?>
18 И выехал всадник на коне навстречу ему, и сказал: так говорит царь: с миром ли? И сказал Ииуй: что тебе до мира? Поезжай за мною. И донес сторож, и сказал: доехал до них, но не возвращается.
Отиде, прочее, конник да го посрещне, и рече: Така казва царят: <С> мир ли <идеш?> А Ииуй рече: Що имаш ти с мира? обърни се та иди отзаде ми. И стражът извести, казвайки: Пратеникът стигна до тях, но не се връща.
19 И послали другого всадника, и он приехал к ним, и сказал: так говорит царь: с миром ли? И сказал Ииуй: что тебе до мира? Поезжай за мною.
Тогава изпрати втори конник, който отиде при тях та рече: Така казва царят: <С> мир ли <идеш?> А Ииуй отговори: Що имаш ти с мира? обърни се та иди отзаде ми.
20 И донес сторож, сказав: доехал до них, и не возвращается, а походка, как будто Ииуя, сына Намессиева, потому что он идет стремительно.
И стражът извести, казвайки: Стигна до тях, но <и той> не се връща; а карането прилича на карането на Ииуя, Намесиевия син, защото кара като луд.
21 И сказал Иорам: запрягай. И запрягли колесницу его. И выступил Иорам, царь Израильский, и Охозия, царь Иудейский, каждый на колеснице своей. И выступили навстречу Ииую, и встретились с ним на поле Навуфея Изреелитянина.
Тогава рече Иорам: Впрегнете. И впрегнаха колесницата му. И Израилевият цар Иорам и Юдовият цар Охозия излязоха, всеки в колесницата си, и отидоха да посрещнат Ииуя, и намериха го в нивата на езраелеца Навутей.
22 И когда увидел Иорам Ииуя, то сказал: с миром ли Ииуй? И сказал он: какой мир при любодействе Иезавели, матери твоей, и при многих волхвованиях ее?
И Иорам, като видя Ииуя, рече: <С> мир ли <идеш>, Ииуе? А той отговори: Какъв мир докле са толкоз много блудствата и чародействата на майка ти Езавел?
23 И поворотил Иорам руки свои, и побежал, и сказал Охозии: измена, Охозия!
Тогава Иорам обърна юзда та побягна, като думаше на Охозия: Предателство, Охозие!
24 А Ииуй натянул лук рукою своею, и поразил Иорама между плечами его, и прошла стрела чрез сердце его, и пал он на колеснице своей.
А Ииуй дръпна лъка си с пълна сила та устрели Иорама между плещите му така щото стрелата излезе през сърцето му; а той се прегърби в колесницата си.
25 И сказал Ииуй Бидекару, сановнику своему: возьми, брось его на участок поля Навуфея Изреелитянина, ибо вспомни, как мы с тобою ехали вдвоем сзади Ахава, отца его, и как Господь изрек на него такое пророчество:
Тогава рече <Ииуй> на военачалника си Видкар: Вземи та го хвърли в <оная> част от нивата, <която принадлежи> на езраелеца Навутей; защото спомни си, че, когато аз и ти яздехме подир баща му Ахаава, Господ произнесе против него това пророчество:
26 и стинно, кровь Навуфея и кровь сыновей его видел Я вчера, говорит Господь, и отмщу тебе на сем поле. Итак возьми, брось его на поле, по слову Господню.
Не видях ли вчера кръвта на Навутея и кръвта на синовете му, казва Господ? И в тая част <от нивата> ще ти въздам, казва Господ. Сега, прочее, дигни, хвърли го в тая част, според Господното слово.
27 О хозия, царь Иудейский, увидев сие, побежал по дороге к дому, что в саду. И погнался за ним Ииуй, и сказал: и его бейте на колеснице. на возвышенности Гур, что при Ивлеаме. И побежал он в Мегиддон, и умер там.
А Юдовият цар Охозия, като видя това побягна през пътя на градинската къща. И Ииуй се спусна подир него и рече: Поразете и тогова в колесницата. <И поразиха го> в нагорнището на Гур, близо до Ивлеам; и той побягна в Магедон и умря там.
28 И отвезли его рабы его в Иерусалим, и похоронили его в гробнице его, с отцами его, в городе Давидовом.
И слугите му го докараха на колесница в Ерусалим, погребаха го в гроба му с бащите му в Давидовия град.
29 В одиннадцатый год Иорама, сына Ахавова, воцарился Охозия в Иудее.
А Охозия бе се възцарил над Юда в единадесетата година на Иорама Ахаавовия син.
30 И прибыл Ииуй в Изреель. Иезавель же, получив весть, нарумянила лице свое и украсила голову свою, и глядела в окно.
Така Ииуй дойде в Езраел и Езавел като чу начерни <клепачите на> очите си, накити главата си и надникна през прозореца.
31 К огда Ииуй вошел в ворота, она сказала: мир ли Замврию, убийце государя своего?
И, като влизаше Ииуй в портата, тя рече: <С> мир ли <идеш>, ти Зимриевце, убийцо на господаря си?
32 И поднял он лице свое к окну и сказал: кто со мною, кто? И выглянули к нему два, три евнуха.
А той подигна лицето си към прозореца и рече: Кой е от към мене? Кой? И надникнаха към него двама трима скопци.
33 И сказал он: выбросьте ее. И выбросили ее. И брызнула кровь ее на стену и на коней, и растоптали ее.
И рече: Хвърлете я долу. И те я хвърлиха долу; и пръсна от кръвта й по стената и по конете; и той я сгази.
34 И пришел Ииуй, и ел, и пил, и сказал: отыщите эту проклятую и похороните ее, так как царская дочь она.
И като влезе та яде и пи, рече: Идете сега и вижте тая проклета и погребете я, защото е царска дъщеря.
35 И пошли хоронить ее, и не нашли от нее ничего, кроме черепа, и ног, и кистей рук.
И отидоха да я погребат, но не намериха от нея освен черепа, нозете и дланите на ръцете.
36 И возвратились, и донесли ему. И сказал он: таково было слово Господа, которое Он изрек чрез раба Своего Илию Фесвитянина, сказав: на поле Изреельском съедят псы тело Иезавели,
И когато се върнаха та му явиха това, той рече: Това е словото, което Господ говори чрез слугата Си тесвиеца Илия, като рече: В градския край на Езраел кучетата ще изядат месата на Езавел;
37 и будет труп Иезавели на участке Изреельском, как навоз на поле, так что никто не скажет: это Иезавель.
и трупът на Езавел в градския край на Езраел ще бъде като гной по лицето на полето, така щото не ще да рекат: Това е Езавел.