1 В те дни Езекия заболел смертельно. И пришел к нему пророк Исаия, сын Амосов, и сказал ему: так говорит Господь: сделай завещание для дома твоего, ибо ты умрешь, не выздоровеешь.

В това време Езекия се разболя до смърт; И пророк Исаия, Амосовият син, дойде при него та му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.

2 Т огда Езекия отворотился лицем к стене и молился Господу, говоря:

Тогава Езекия обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:

3 ' о, Господи! вспомни, что я ходил пред лицем Твоим верно и с преданным сердцем и делал угодное в очах Твоих'. И заплакал Езекия сильно.

Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.

4 И было слово Господне к Исаии, и сказано:

Тогава дойде Господното слово към Исаия и рече:

5 п ойди и скажи Езекии: так говорит Господь, Бог Давида, отца твоего: Я услышал молитву твою, увидел слезы твои, и вот, Я прибавлю к дням твоим пятнадцать лет,

Иди та кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще приложа на живота ти петнадесет години.

6 и от руки царя Ассирийского спасу тебя и город сей и защищу город сей.

И ще избавя и тебе и тоя град от ръката на асирийския цар, и ще защитя тоя град.

7 И вот тебе знамение от Господа, что Господь исполнит слово, которое Он изрек.

И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза:

8 В от, я возвращу назад на десять ступеней солнечную тень, которая прошла по ступеням Ахазовым. И возвратилось солнце на десять ступеней по ступеням, по которым оно сходило.

ето, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.

9 М олитва Езекии, царя Иудейского, когда он болен был и выздоровел от болезни:

Ето какво писа Юдовият цар Езекия, когато бе се разболял и оздравя от болестта си:

10 ' Я сказал в себе: в преполовение дней моих должен я идти во врата преисподней; я лишен остатка лет моих.

Аз рекох: В половината от дните си Ще вляза в портите на преизподнята; Лиших се от остатъка на годините си.

11 Я говорил: не увижу я Господа, Господа на земле живых; не увижу больше человека между живущими в мире;

Рекох: Няма да видя <вече> Господа, Господа, в земята на живите; Няма да видя вече човека <Като съм> между ония, които престанаха да живеят.

12 ж илище мое снимается с места и уносится от меня, как шалаш пастушеский; я должен отрезать подобно ткачу жизнь мою; Он отрежет меня от основы; день и ночь я ждал, что Ты пошлешь мне кончину.

Жилището ми се премести, и се дигна от мене като овчарски шатър; Навих живота си като тъкач; от основата Той ще ме отреже; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

13 Я ждал до утра; подобно льву, Он сокрушал все кости мои; день и ночь я ждал, что Ты пошлешь мне кончину.

Успокоявах се до сутринта; <но> той като лъв троши всичките ми кости; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

14 К ак журавль, как ласточка издавал я звуки, тосковал как голубь; уныло смотрели глаза мои к небу: Господи! тесно мне; спаси меня.

Като ластовица <или> жерав така крещях, Стенех като гургулица; очите ми изнемощяха <от гледане> нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми поръчител.

15 Ч то скажу я? Он сказал мне, Он и сделал. Тихо буду проводить все годы жизни моей, помня горесть души моей.

Що да кажа аз? Той ми рече, и сам го изпълни; Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.

16 Г осподи! так живут, и во всем этом жизнь моего духа; Ты исцелишь меня, даруешь мне жизнь.

Чрез тия неща живеят човеците, Господи, И само в тях е животът на моя дух; Така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.

17 В от, во благо мне была сильная горесть, и Ты избавил душу мою от рва погибели, бросил все грехи мои за хребет Свой.

Ето, <излезе за моя> мир гдето имах голяма горест; И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.

18 И бо не преисподняя славит Тебя, не смерть восхваляет Тебя, не нисшедшие в могилу уповают на истину Твою.

Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; Ония, които слизат в рова, не могат да се надеят на Твоята вярност.

19 Ж ивой, только живой прославит Тебя, как я ныне: отец возвестит детям истину Твою.

Живият, живият, той ще те хвали, както аз днес; Бащата ще извести на чадата <си> Твоята вярност.

20 Г осподь спасет меня; и мы во все дни жизни нашей струн моих будем воспевать песни в доме Господнем'.

Господ е <близо> да ме спаси; Затова ще пеем моите песни със струнни инструменти В дома Господен през всичките дни на живота си.

21 И сказал Исаия: пусть принесут пласт смокв и обложат им нарыв; и он выздоровеет.

А Исаия беше казал: Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея; и <царят> ще оздравее.

22 А Езекия сказал: какое знамение, что я буду ходить в дом Господень?

Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще възляза в Господния дом?