1 К огда же настало утро, все первосвященники и старейшины народа имели совещание об Иисусе, чтобы предать Его смерти;
А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят.
2 и , связав Его, отвели и предали Его Понтию Пилату, правителю.
И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата.
3 Т огда Иуда, предавший Его, увидев, что Он осужден, и, раскаявшись, возвратил тридцать сребренников первосвященникам и старейшинам,
Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че <Исус> бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:
4 г оворя: согрешил я, предав кровь невинную. Они же сказали ему: что нам до того? смотри сам.
Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай.
5 И , бросив сребренники в храме, он вышел, пошел и удавился.
И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси.
6 П ервосвященники, взяв сребренники, сказали: непозволительно положить их в сокровищницу церковную, потому что это цена крови.
А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.
7 С делав же совещание, купили на них землю горшечника, для погребения странников;
И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци.
8 п осему и называется земля та 'землею крови' до сего дня.
Затова оная нива се нарече кръвна нива<, както се нарича> и до днес.
9 Т огда сбылось реченное через пророка Иеремию, который говорит: и взяли тридцать сребренников, цену Оцененного, Которого оценили сыны Израиля,
Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: "И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, <Когото> оцениха някои от израилтяните,
10 и дали их за землю горшечника, как сказал мне Господь.
и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ".
11 И исус же стал пред правителем. И спросил Его правитель: Ты Царь Иудейский? Иисус сказал ему: ты говоришь.
А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита, като каза: Ти Юдейският цар ли си? А Исус му рече: Ти казваш.
12 И когда обвиняли Его первосвященники и старейшины, Он ничего не отвечал.
И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.
13 Т огда говорит Ему Пилат: не слышишь, сколько свидетельствуют против Тебя?
Тогава Пилат Му казва: Не чуваш ли за колко неща свидетелствуват против Тебе?
14 И не отвечал ему ни на одно слово, так что правитель весьма дивился.
Но Той не му отговори нито на едно нещо; тъй щото управителят се чудеше много.
15 Н а праздник же правитель имел обычай отпускать народу одного узника, которого хотели.
А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали.
16 Б ыл тогда у них известный узник, называемый Варавва;
А тогава имаха един прочут затворник, на име Варава.
17 и так, когда собрались они, сказал им Пилат: кого хотите, чтобы я отпустил вам: Варавву, или Иисуса, называемого Христом?
И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос?
18 и бо знал, что предали Его из зависти.
(Понеже знаеше, че от завист го предаваха.
19 М ежду тем, как сидел он на судейском месте, жена его послала ему сказать: не делай ничего Праведнику Тому, потому что я ныне во сне много пострадала за Него.
При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него).
20 Н о первосвященники и старейшины возбудили народ просить Варавву, а Иисуса погубить.
А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят.
21 Т огда правитель спросил их: кого из двух хотите, чтобы я отпустил вам? Они сказали: Варавву.
Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава.
22 П илат говорит им: что же я сделаю Иисусу, называемому Христом? Говорят ему все: да будет распят.
Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат.
23 П равитель сказал: какое же зло сделал Он? Но они еще сильнее кричали: да будет распят.
А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат.
24 П илат, видя, что ничто не помогает, но смятение увеличивается, взял воды и умыл руки перед народом, и сказал: невиновен я в крови Праведника Сего; смотрите вы.
И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте.
25 И , отвечая, весь народ сказал: кровь Его на нас и на детях наших.
И целият народ в отговор рече: Кръвта Му <да бъде> на нас и на чадата ни.
26 Т огда отпустил им Варавву, а Иисуса, бив, предал на распятие.
Тогава им пусна Варава; а Исуса би и Го предаде на разпятие.
27 Т огда воины правителя, взяв Иисуса в преторию, собрали на Него весь полк
Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията, и събраха около Него цялата дружина.
28 и , раздев Его, надели на Него багряницу;
И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия.
29 и , сплетши венец из терна, возложили Ему на голову и дали Ему в правую руку трость; и, становясь пред Ним на колени, насмехались над Ним, говоря: радуйся, Царь Иудейский!
И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и <туриха> тръст в десницата Му; и като коленичиха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!
30 и плевали на Него и, взяв трость, били Его по голове.
И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата.
31 И когда насмеялись над Ним, сняли с Него багряницу, и одели Его в одежды Его, и повели Его на распятие.
И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат.
32 В ыходя, они встретили одного Киринеянина, по имени Симона; сего заставили нести крест Его.
А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.
33 И , придя на место, называемое Голгофа, что значит: Лобное место,
И като стигнаха на едно място, наречено Голгота (което значи лобно място),
34 д али Ему пить уксуса, смешанного с желчью; и, отведав, не хотел пить.
дадоха Му да пие вино размесено с жлъчка; но Той като вкуси, не прие да пие.
35 Р аспявшие же Его делили одежды его, бросая жребий;
И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребие.
36 и , сидя, стерегли Его там;
И седяха да Го пазят там.
37 и поставили над головою Его надпись, означающую вину Его: Сей есть Иисус, Царь Иудейский.
И поставиха над главата Му обвинението Му, написано <така:> Тоя е Исус, Юдейският Цар.
38 Т огда распяты с Ним два разбойника: один по правую сторону, а другой по левую.
Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно, и един отляво.
39 П роходящие же злословили Его, кивая головами своими
А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха:
40 и говоря: Разрушающий храм и в три дня Созидающий! спаси Себя Самого; если Ты Сын Божий, сойди с креста.
Ти, Който разоряваш храма и за три дни <пак> го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста.
41 П одобно и первосвященники с книжниками и старейшинами и фарисеями, насмехаясь, говорили:
Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки:
42 д ругих спасал, а Себя Самого не может спасти; если Он Царь Израилев, пусть теперь сойдет с креста, и уверуем в Него;
Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.
43 у повал на Бога; пусть теперь избавит Его, если Он угоден Ему. Ибо Он сказал: Я Божий Сын.
Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.
44 Т акже и разбойники, распятые с Ним, поносили Его.
Със същия< укор> Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.
45 О т шестого же часа тьма была по всей земле до часа девятого;
А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.
46 а около девятого часа возопил Иисус громким голосом: Или, Или! лама савахфани? то есть: Боже Мой, Боже Мой! для чего Ты Меня оставил?
А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
47 Н екоторые из стоявших там, слыша это, говорили: Илию зовет Он.
Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия.
48 И тотчас побежал один из них, взял губку, наполнил уксусом и, наложив на трость, давал Ему пить;
И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, и като я надяна на тръст, даде Му да пие.
49 а другие говорили: постой, посмотрим, придет ли Илия спасти Его.
А другите казваха: Остави! да видим дали ще дойде Илия да Го избави.
50 И исус же, опять возопив громким голосом, испустил дух.
А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.
51 И вот, завеса в храме раздралась надвое, сверху донизу; и земля потряслась; и камни расселись;
И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,
52 и гробы отверзлись; и многие тела усопших святых воскресли
гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени,
53 и , выйдя из гробов по воскресении Его, вошли во святый град и явились многим.
(които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина).
54 С отник же и те, которые с ним стерегли Иисуса, видя землетрясение и все бывшее, устрашились весьма и говорили: воистину Он был Сын Божий.
А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога.
55 Т ам были также и смотрели издали многие женщины, которые следовали за Иисусом из Галилеи, служа Ему;
Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха;
56 м ежду ними были Мария Магдалина и Мария, мать Иакова и Иосии, и мать сыновей Зеведеевых.
между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове.
57 К огда же настал вечер, пришел богатый человек из Аримафеи, именем Иосиф, который также учился у Иисуса;
И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Иосиф, който също беше се учил при Исуса.
58 о н, придя к Пилату, просил тела Иисусова. Тогда Пилат приказал отдать тело;
Той дойде при Пилата и поиска Исусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да <му> се даде.
59 и , взяв тело, Иосиф обвил его чистою плащаницею
Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница,
60 и положил его в новом своем гробе, который высек он в скале; и, привалив большой камень к двери гроба, удалился.
и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си.
61 Б ыла же там Мария Магдалина и другая Мария, которые сидели против гроба.
А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.
62 Н а другой день, который следует за пятницею, собрались первосвященники и фарисеи к Пилату
И на следващия ден, който бе <денят> след приготовлението <за празника>, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилата и казаха:
63 и говорили: господин! Мы вспомнили, что обманщик тот, еще будучи в живых, сказал: после трех дней воскресну;
Господарю, спомнихме си, че Оня измамник приживе рече: След три дни ще възкръсна.
64 и так прикажи охранять гроб до третьего дня, чтобы ученики Его, придя ночью, не украли Его и не сказали народу: воскрес из мертвых; и будет последний обман хуже первого.
Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.
65 П илат сказал им: имеете стражу; пойдите, охраняйте, как знаете.
Пилат им рече: Вземете стража; идете, вардете< Го> както знаете.
66 О ни пошли и поставили у гроба стражу, и приложили к камню печать.
Те, прочее, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба с <помощта> на стражата.