1 С ыновья Рувима, первенца Израилева, --он первенец; но, когда осквернил он постель отца своего, первенство его отдано сыновьям Иосифа, сына Израилева, с тем однакож, чтобы не писаться им первородными;
И синовете на първородния на Израиля, Рувим, (защото той бе първородният; но, понеже оскверни леглото на баща си, неговото първородство се даде на синовете на Израилевия син Иосифа, а родословието не се смята според първородството;
2 п отому что Иуда был сильнейшим из братьев своих, и вождь от него, но первенство на Иосифа.
защото Юда превъзмогна над братята си, и от него <се определи да произлезе> вождът; първородството, обаче, беше на Иосифа,)-
3 С ыновья Рувима, первенца Израилева: Ханох, Фаллу, Хецрон и Харми.
синовете на първородния на Израиля, Рувим, бяха Енох, Фалу, Есрон и Хармий.
4 С ыновья Иоиля: Шемая, сын его; его сын Гог, его сын Шимей,
Синове на Иоила: негов син, Семаия; негов син, Гог; негов син, Семей;
5 е го сын Миха, его сын Реаия, его сын Ваал,
негов син, Михей; негов син Реаия; негов син, Ваал;
6 е го сын Беера, которого отвел в плен Феглафелласар, царь Ассирийский. Он князем Рувимлян.
негов син, Веера, когото асирийският цар Теглат-Фелнасар {В 4 Цар. 14: 29 и 16: 7, Тегзатал-феласар.} заведе в плен; той бе първенец на рувимците.
7 И братья его, по племенам их, по родословному списку их, были: главный Иеиель, потом Захария,
А началниците на братята му, според семействата им, когато родословието на поколенията им се изброи, бяха Еиил, Захария
8 и Бела, сын Азаза, сына Шемы, сына Иоиля. Он обитал в Ароере до Нево и Ваал-Меона;
и Вела, син на Азаса, син на Сема, син на Иоила; той се засели в Ароир и до Нево и Ваалмеон;
9 а к востоку он обитал до входа в пустыню, идущую от реки Евфрата, потому что стада их были многочисленны в земле Галаадской.
и към изток се засели дори до входа на пустинята от река Евфрат, защото добитъкът им беше се умножил в галаадската земя.
10 В о дни Саула они вели войну с Агарянами, которые пали от рук их, а они стали жить в шатрах и по всей восточной стороне Галаада.
А в дните на Саула воюваха против агаряните, които паднаха от ръката им; и те се заселиха в шатрите им по цялата източна страна на Галаад.
11 С ыновья Гада жили напротив их в земле Васанской до Салхи:
И Гадовите потомци се заселиха срещу тях във васанската земя до Салха,
12 в Васане Иоиль был главный, Шафан второй, потом Иаанай и Шафат.
<от които> Иоил беше началникът, а Сафам вторият, и Янай, и Сафат във Васан.
13 Б ратьев их с семействами их было семь: Михаил, Мешуллам, Шева, Иорай, Иаакан, Зия и Евер.
И братята им, от бащините им домове, бяха: Михаил, Месулам, Сева, Иорай, Яхан, Зия и Евер, седмина.
14 В от сыновья Авихаила, сына Хурия, сына Иароаха, сына Галаада, сына Михаила, сына Иешишая, сына Иахдо, сына Буза.
Тия бяха синовете на Авихаила, син на Урия, син на Яроя, син на Галаада, син на Михаила, син на Есисая, син на Ядо, син на Вуза.
15 А хи, сын Авдиила, сына Гуниева, главою своего рода.
Ахий, син на Авдиила Гуниевият син, беше началник на бащиния им дом.
16 О ни жили в Галааде, в Васане и в зависящих от него городах и во всех окрестностях Сарона, до исхода их.
Те се заселиха в Галаад, във Васан, в селата му, и във всичките околности на Сарон до пределите им.
17 В се они перечислены во дни Иоафама, царя Иудейского, и во дни Иеровоама, царя Израильского.
Всички тия се изброиха според родословията си в дните на Юдовия цар Иотам и в дните на Израилевия цар Еровоам.
18 У потомков Рувима и Гада и полуплемени Манассиина было людей воинственных, мужей носящих щит и меч, стреляющих из лука и приученных к битве, сорок четыре тысячи семьсот шестьдесят, выходящих на войну.
От Рувимовите потомци, гадците и половината от Манасиевото племе, юначните мъже, които носеха щит и нож, стреляха с лък и бяха обучени на бой, възлизаха на четиридесет и четири хиляди седемстотин и шестдесет души, които можеха да излизат на война.
19 И воевали они с Агарянами, Иетуром, Нафишем и Надавом.
И те воюваха против агаряните, етуряните, нафисците и нодавците.
20 И подана была им помощь против них, и преданы были в руки их Агаряне и все, что у них было, потому что они во время сражения воззвали к Богу, и Он услышал их, за то, что они уповали на Него.
И те бидоха подпомогнати против тях, тъй че агаряните и всички, които бяха с тях, се предадоха в ръцете им; защото в битката те извикаха към Бога, и Той ги послуша, понеже уповаваха на Него.
21 И взяли они стада их: верблюдов пятьдесят тысяч, из мелкого скота двести пятьдесят тысяч, ослов две тысячи, и сто тысяч душ людей,
И плениха добитъка им: петдесет хиляди от камилите им, двеста и петдесет хиляди от овците им, и две хиляди от ослите им, също и сто хиляди души човеци;
22 п отому что много пало убитых, так как от Бога было сражение сие. И жили они на месте их до переселения.
защото мнозина паднаха убити, понеже <изходът на> боя беше от Бога. И <заселиха се> на мястото им, <и там> живяха до пленението.
23 П отомки полуколена Манассиина жили в той земле, от Васана до Ваал-Ермона и Сенира и до горы Ермона; и их было много.
А потомците на половината Манасиево племе се заселиха в оная земя; те нараснаха от Васан до Ваал-ермон и Санир и планината Ермон.
24 И вот главы поколений их: Ефер, Ишьи, Елиил, Азриил, Иеремия, Годавия и Иагдиил, мужи мощные, мужи именитые, главы родов своих.
И ето началниците на бащините им домове: Ефер, Есий, Елиил, Азрил, Еремия, Одуия и Ядиил, мъже силни и храбри, мъже именити, началници на бащините си домове.
25 Н о когда они согрешили против Бога отцов своих и стали блудно ходить вслед богов народов той земли, которых изгнал Бог от лица их,
Но понеже те престъпваха против Бога на бащите си, като блудствуваха след боговете на народите на оная земя, които Бог беше погубил пред тях,
26 т огда Бог Израилев возбудил дух Фула, царя Ассирийского, и дух Феглафелласара, царя Ассирийского, и он выселил Рувимлян и Гадитян и половину колена Манассиина, и отвел их в Халах, и Хавор, и Ару, и на реку Гозан, -- до сего дня.
затова, Израилевият Бог подбуди духа на асирийския цар Фул, и духа на асирийския цар Теглат-Фелнасар, та плени рувимците и гадците и половината от Манасиевото племе, и заведе ги в Ала, в Авор, в Ара и до реката Гозан<, гдето са и> до днес.