1 И отвечал Иов и сказал:

Тогава Иов в отговор рече:

2 с лышал я много такого; жалкие утешители все вы!

Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

3 Б удет ли конец ветреным словам? и что побудило тебя так отвечать?

Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?

4 И я мог бы так же говорить, как вы, если бы душа ваша была на месте души моей; ополчался бы на вас словами и кивал бы на вас головою моею;

И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

5 п одкреплял бы вас языком моим и движением губ утешал бы.

<Но> аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила <скръбта ви>.

6 Г оворю ли я, не утоляется скорбь моя; перестаю ли, что отходит от меня?

Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

7 Н о ныне Он изнурил меня. Ты разрушил всю семью мою.

Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

8 Т ы покрыл меня морщинами во свидетельство против меня; восстает на меня изможденность моя, в лицо укоряет меня.

Набръчкал си ме в свидетелство <против мене>; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

9 Г нев Его терзает и враждует против меня, скрежещет на меня зубами своими; неприятель мой острит на меня глаза свои.

Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

10 Р азинули на меня пасть свою; ругаясь бьют меня по щекам; все сговорились против меня.

Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

11 П редал меня Бог беззаконнику и в руки нечестивым бросил меня.

Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

12 Я был спокоен, но Он потряс меня; взял меня за шею и избил меня и поставил меня целью для Себя.

Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

13 О кружили меня стрельцы Его; Он рассекает внутренности мои и не щадит, пролил на землю желчь мою,

Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

14 п робивает во мне пролом за проломом, бежит на меня, как ратоборец.

Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

15 В ретище сшил я на кожу мою и в прах положил голову мою.

Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,

16 Л ицо мое побагровело от плача, и на веждах моих тень смерти,

Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

17 п ри всем том, что нет хищения в руках моих, и молитва моя чиста.

Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

18 З емля! не закрой моей крови, и да не будет места воплю моему.

О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място <за почивка>.

19 И ныне вот на небесах Свидетель мой, и Заступник мой в вышних!

Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.

20 М ногоречивые друзья мои! К Богу слезит око мое.

Моите приятели ми се присмиват; <Но> окото ми рони сълзи към Бога,

21 О , если бы человек мог иметь состязание с Богом, как сын человеческий с ближним своим!

Дано Той <сам> защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!

22 И бо летам моим приходит конец, и я отхожу в путь невозвратный.

Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.