1 E ntão Jó respondeu:

Тогава Иов в отговор рече:

2 “ Já ouvi muitas palavras como essas. Pobres consoladores são vocês todos!

Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

3 E sses discursos inúteis nunca terminarão? E você, o que o leva a continuar discutindo?

Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?

4 B em que eu poderia falar como vocês, se estivessem em meu lugar; eu poderia condená-los com belos discursos, e menear a cabeça contra vocês.

И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

5 M as a minha boca procuraria encorajá-los; a consolação dos meus lábios lhes daria alívio.

<Но> аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила <скръбта ви>.

6 “ Contudo, se falo, a minha dor não se alivia; se me calo, ela não desaparece.

Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

7 S em dúvida, ó Deus, tu me esgotaste as forças; deste fim a toda a minha família.

Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

8 T u me deixaste deprimido, o que é uma testemunha disso; a minha magreza se levanta e depõe contra mim.

Набръчкал си ме в свидетелство <против мене>; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

9 D eus, em sua ira, ataca-me e faz-me em pedaços, e range os dentes contra mim; meus inimigos fitam-me com olhar ferino.

Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

10 O s homens abrem sua boca contra mim, esmurram meu rosto com zombaria e se unem contra mim.

Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

11 D eus fez-me cair nas mãos dos ímpios e atirou-me nas garras dos maus.

Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

12 E u estava tranqüilo, mas ele me arrebentou; agarrou-me pelo pescoço e esmagou-me. Fez de mim o seu alvo;

Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

13 s eus flecheiros me cercam. Ele traspassou sem dó os meus rins e derramou na terra a minha bílis.

Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

14 L ança-se sobre mim uma e outra vez; ataca-me como um guerreiro.

Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

15 “ Costurei veste de lamento sobre a minha pele e enterrei a minha testa no pó.

Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,

16 M eu rosto está rubro de tanto eu chorar, e sombras densas circundam os meus olhos,

Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

17 a pesar de não haver violência em minhas mãos e de ser pura a minha oração.

Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

18 “ Ó terra, não cubra o meu sangue! Não haja lugar de repouso para o meu clamor!

О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място <за почивка>.

19 S aibam que agora mesmo a minha testemunha está nos céus; nas alturas está o meu advogado.

Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.

20 O meu intercessor é meu amigo, quando diante de Deus correm lágrimas dos meus olhos;

Моите приятели ми се присмиват; <Но> окото ми рони сълзи към Бога,

21 e le defende a causa do homem perante Deus, como quem defende a causa de um amigo.

Дано Той <сам> защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!

22 “ Pois mais alguns anos apenas, e farei a viagem sem retorno.

Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.