1 T hen Job answered,

Тогава Иов в отговор рече:

2 I have heard many such things; wearisome and miserable comforters are you all!

Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

3 W ill your futile words of wind have no end? Or what makes you so bold to answer ?

Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?

4 I also could speak as you do, if you were in my stead; I could join words together against you and shake my head at you.

И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

5 I would strengthen and encourage you with my mouth, and the consolation of my lips would soothe your suffering.

<Но> аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила <скръбта ви>.

6 I f I speak, my sorrow is not soothed or lessened; and if I refrain, in what way am I eased?

Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

7 B ut now has taken away my strength. You have made desolate all my family and associates.

Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

8 Y ou have laid firm hold on me and have shriveled me up, which is a witness against me; and my leanness are further evidence; testify to my face.

Набръчкал си ме в свидетелство <против мене>; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

9 ' > My adversary Satan] has torn in his wrath and hated and persecuted me; he has gnashed upon me with his teeth; my adversary sharpens his eyes against me.

Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

10 h ave gaped at me with their mouths; they have struck me upon the cheek insolently; they massed themselves together and conspired unanimously against me.

Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

11 G od has delivered me to the ungodly (to the evil one) and cast me into the hands of the wicked (Satan’s host).

Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

12 I was living at ease, but crushed me and broke me apart; yes, he seized me by the neck and dashed me in pieces; then he set me up for his target.

Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

13 a rrows whiz around me. He slashes open my vitals and does not spare; he pours out my gall on the ground.

Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

14 s tabs me, making breach after breach and attacking again and again; he runs at me like a giant and irresistible warrior.

Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

15 I have sewed sackcloth over my skin and have defiled my horn (my insignia of strength) in the dust.

Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,

16 M y face is red and swollen with weeping, and on my eyelids is the shadow of death,

Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

17 A lthough there is no guilt or violence in my hands and my prayer is pure.

Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

18 O earth, cover not my blood, and let my cry have no resting-place.

О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място <за почивка>.

19 E ven now, behold, my Witness is in heaven, and He who vouches for me is on high.

Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.

20 M y friends scorn me, but my eye pours out tears to God.

Моите приятели ми се присмиват; <Но> окото ми рони сълзи към Бога,

21 O h, that there might be one who would plead for a man with God and that he would maintain his right with Him, as a son of man pleads with or for his neighbor!

Дано Той <сам> защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!

22 F or when a few years are come, I shall go the way from which I shall not return.

Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.