1 R espondió Job, y dijo:

Тогава Иов в отговор рече:

2 M uchas veces he oído cosas como éstas; Consoladores importunos sois todos vosotros.

Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

3 ¿ No tendrán fin las palabras vacías? ¿O qué te anima a responder?

Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?

4 T ambién yo podría hablar como vosotros, Si vuestra alma estuviera en lugar de la mía; Yo podría ensartar contra vosotros palabras, Y por vosotros menear mi cabeza.

И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

5 P ero yo os alentaría con mis palabras, Y la consolación de mis labios apaciguaría vuestro dolor.

<Но> аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила <скръбта ви>.

6 P ero aunque hable, mi dolor no cesa; Y si dejo de hablar, no se aparta de mí.

Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

7 P ero ahora tú, oh Dios, me has extenuado; Has asolado toda mi familia.

Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

8 T ú me has llenado de arrugas; testigo es mi flacura, Que se levanta contra mí para testificar en mi rostro.

Набръчкал си ме в свидетелство <против мене>; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

9 S u furor me despedazó, y me ha aborrecido. Crujió sus dientes contra mí; Contra mí aguzó sus ojos mi enemigo.

Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

10 A brieron contra mí su boca; Hirieron mis mejillas con afrenta; Contra mí se juntaron todos.

Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

11 M e ha entregado Dios a los malvados, Y en las manos de los impíos me hizo caer.

Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

12 V ivía yo tranquilo, y me desmenuzó; Me agarró por la nuca y me despedazó, Y me puso por blanco suyo.

Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

13 M e rodearon sus flecheros, Traspasó mis riñones sin piedad; Mi hiel derramó por tierra.

Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

14 M e quebrantó con quebranto sobre quebranto; Me asaltó como un guerrero.

Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

15 C osí un saco sobre mi piel, Y hundí mi cabeza en el polvo.

Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,

16 M i rostro está inflamado con el llanto, Y mis párpados ensombrecidos,

Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

17 A pesar de no haber iniquidad en mis manos, Y de haber sido pura mi oración.

Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

18 ¡ Oh tierra!, no cubras mi sangre, Y no haya lugar adonde no llegue mi clamor.

О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място <за почивка>.

19 M as he aquí que en los cielos está aún mi testigo, Y mi defensor en las alturas.

Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.

20 M is amigos se burlan de mí; Mas ante Dios derramaré mis lágrimas.

Моите приятели ми се присмиват; <Но> окото ми рони сълзи към Бога,

21 ¡ Ojalá pudiese abogar un hombre ante Dios, Como lo hace con su prójimo!

Дано Той <сам> защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!

22 M as los años que me restan son contados, Y yo me iré por el camino de donde ya no volveré.

Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.