1 O ración del profeta Habacuc, en tonos diversos.

Молитва на пророк Авакума, по оплакванията.

2 O h Jehová, he oído lo que se dice de ti, y temí. Oh Jehová, aviva tu obra en medio de los tiempos, En medio de los tiempos hazla conocer; En la ira acuérdate de la compasión.

Господи, чух вестта за Тебе и се убоях. Господи, оживявай делото Си всред годините, Всред годините го изявявай. В гнева <Си> помни милостта.

3 D ios viene de Temán, Y el Santo desde el monte de Parán. Selah Su gloria cubre los cielos. Y la tierra está llena de su alabanza.

Бог дойде от Теман, И Светият от хълма Фаран. (Села.) Славата му покри небето, И земята бе пълна с хваление към Него.

4 Y el resplandor es como la luz del sol; Rayos brillantes salen de su mano. Y allí está escondido su poder.

Сиянието Му бе като светлината; Лъчи се издаваха из страната Му; И там бе скривалището на силата Му.

5 D elante de su rostro va la pestilencia, Y adondequiera que va, salen carbones encendidos.

Пред Него вървеше морът, И мълнии излизаха под нозете Му.

6 S e levantó, y sacudió la tierra; Miró, e hizo temblar las gentes; Los montes antiguos fueron desmenuzados, Los collados antiguos se humillaron. Son sus caminos de siempre.

Той застана и разклати земята, Погледна и направи народите да треперят; И вечните планини се разпаднаха, Безконечните гори се наведоха; Постъпките Му бяха както в древността.

7 H e visto las tiendas de Cusán en aflicción; Las tiendas de la tierra de Madián temblaron.

Видях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя.

8 ¿ Te airaste, oh Jehová, contra los ríos? ¿Contra los ríos se encendió tu furia? ¿Fue tu ira contra el mar Cuando montaste en tus caballos, Y en tus carros de victoria?

Негодува ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, Беше ли гневът Ти против морето, Та си възседнал на конете Си <И> на колесниците Си за да избавяш?

9 S e descubrió enteramente tu arco; Los juramentos a las tribus fueron palabra segura. Selah Hendiste la tierra con ríos.

Лъкът Ти биде изваден <от покривката си>, <Както Ти> с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки.

10 T e vieron y tuvieron temor los montes; Se desbordó la inundación de las aguas; El abismo dio su voz, A lo alto alzó sus manos.

Видяха Те планините и се убояха; Водният потоп нападна; Бездната издаде гласа си, Дигна ръцете си на високо.

11 E l sol y la luna se pararon en su lugar, A la luz de tus saetas que volaban, Y al resplandor de tu fulgente lanza.

Слънцето и луната застанаха в жилището си При виделината на Твоите летящи стрели, При сиянието на блестящото Ти копие.

12 C on ira hollaste la tierra, Con furor trillaste las naciones.

С негодувание си преминал земята, С гняв си вършеял народите.

13 S aliste para socorrer a tu pueblo, Para socorrer a tu ungido. Heriste la cabeza de la casa del impío, Descubriendo los fundamentos hasta el cuello. Selah

Излязъл си за избавление на людете Си, За избавление чрез помазаника Си; Отсякъл си началника от дома на нечестивите, Открил си основите дори до върха. (Села.)

14 T raspasaste con sus propios dardos las cabezas de sus guerreros, Que como tempestad acometieron para dispersarme, Cuyo regocijo era como para devorar al pobre encubiertamente.

Пронизал си със собствените му копия главата на военните му, Които като вихрушка се устремиха да ме разбият, И чиято радост бе като че ли да ядат скришно сиромаха.

15 C aminaste en el mar con tus caballos, Sobre la mole de las grandes aguas.

С конете Си преминал си морето, Натрупаните много води.

16 C uando lo oí se conmovieron mis entrañas; A la voz, temblaron mis labios; La caries penetra en mis huesos, y me estremecí sobre mis pies; Si bien espero tranquilo el día de la angustia, Cuando suba él contra el pueblo al que invade.

Чух, и вътрешностите ми се смутиха, Устните ми трепереха от гласа, Гнилота прониква в костите ми, И на мястото си се разтреперах; Защото трябва да чакам скръбния ден, Когато възлезе против людете Оня, който ще се опълчи против тях.

17 P ues aunque la higuera no florezca, Ni en las vides haya frutos, Aunque falte el producto del olivo, Y los labrados no den mantenimiento, Y las ovejas falten en el aprisco, Y no haya vacas en los establos;

Защото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите,

18 C on todo, yo me alegraré en Jehová, Y me regocijaré en el Dios de mi salvación.

Пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.

19 J ehová el Señor es mi fortaleza, El cual hace mis pies como los de las ciervas, Y en mis alturas me hace andar.

Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като <нозете> на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. За първия певец върху струнните ми инструменти.