1 O ración del profeta Habacuc, en tono de Sigionot (Canto vehemente).

Молитва на пророк Авакума, по оплакванията.

2 O h Señor, he oído lo que se dice de Ti y temí. Aviva, oh Señor, Tu obra en medio de los años, En medio de los años dala a conocer; En la ira, acuérdate de tener compasión.

Господи, чух вестта за Тебе и се убоях. Господи, оживявай делото Си всред годините, Всред годините го изявявай. В гнева <Си> помни милостта.

3 D ios viene de Temán, Y el Santo, del Monte Parán. (Selah ) Su esplendor cubre los cielos, Y de Su alabanza está llena la tierra.

Бог дойде от Теман, И Светият от хълма Фаран. (Села.) Славата му покри небето, И земята бе пълна с хваление към Него.

4 S u resplandor es como la luz; Tiene rayos que salen de Su mano, Y allí se oculta Su poder.

Сиянието Му бе като светлината; Лъчи се издаваха из страната Му; И там бе скривалището на силата Му.

5 D elante de El va la pestilencia, Y la plaga sigue Sus pasos.

Пред Него вървеше морът, И мълнии излизаха под нозете Му.

6 S e detuvo, e hizo temblar la tierra, Miró e hizo estremecerse a las naciones. Sí, se desmoronaron los montes perpetuos, Se hundieron las colinas antiguas. Sus caminos son eternos.

Той застана и разклати земята, Погледна и направи народите да треперят; И вечните планини се разпаднаха, Безконечните гори се наведоха; Постъпките Му бяха както в древността.

7 B ajo aflicción vi las tiendas de Cusán, Temblaban las tiendas de la tierra de Madián.

Видях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя.

8 ¿ Te indignaste, Señor, contra los ríos? ¿Contra los ríos fue Tu ira, Contra el mar Tu furor, Cuando montaste en Tus caballos, En Tus carros de victoria ?

Негодува ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, Беше ли гневът Ти против морето, Та си възседнал на конете Си <И> на колесниците Си за да избавяш?

9 T u arco fue desnudado por completo, Las varas de castigo fueron juradas. (Selah) Con ríos hendiste la tierra.

Лъкът Ти биде изваден <от покривката си>, <Както Ти> с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки.

10 T e vieron los montes y temblaron, El diluvio de aguas pasó; Dio el abismo su voz, Levantó en alto sus manos.

Видяха Те планините и се убояха; Водният потоп нападна; Бездната издаде гласа си, Дигна ръцете си на високо.

11 E l sol y la luna se detuvieron en su sitio; A la luz de Tus flechas se fueron, Al resplandor de Tu lanza fulgurante.

Слънцето и луната застанаха в жилището си При виделината на Твоите летящи стрели, При сиянието на блестящото Ти копие.

12 C on indignación marchaste por la tierra; Con ira pisoteaste las naciones.

С негодувание си преминал земята, С гняв си вършеял народите.

13 S aliste para salvar a Tu pueblo, Para salvar a Tu ungido. Destrozaste la cabeza de la casa del impío, Descubriéndo lo de arriba abajo. (Selah)

Излязъл си за избавление на людете Си, За избавление чрез помазаника Си; Отсякъл си началника от дома на нечестивите, Открил си основите дори до върха. (Села.)

14 T raspasaste con sus propios dardos La cabeza de sus guerreros Que irrumpieron para dispersarnos; Su regocijo fue como el de los que devoran en secreto a los oprimidos.

Пронизал си със собствените му копия главата на военните му, Които като вихрушка се устремиха да ме разбият, И чиято радост бе като че ли да ядат скришно сиромаха.

15 M archaste por el mar con Tus caballos, En el oleaje de las inmensas aguas.

С конете Си преминал си морето, Натрупаните много води.

16 O í, y se estremecieron mis entrañas; A Tu voz temblaron mis labios. Entra podredumbre en mis huesos, Y tiemblo donde estoy. Tranquilo espero el día de la angustia, Al pueblo que se levantará para invadirnos.

Чух, и вътрешностите ми се смутиха, Устните ми трепереха от гласа, Гнилота прониква в костите ми, И на мястото си се разтреперах; Защото трябва да чакам скръбния ден, Когато възлезе против людете Оня, който ще се опълчи против тях.

17 A unque la higuera no eche brotes, Ni haya fruto en las viñas; Aunque falte el producto del olivo, Y los campos no produzcan alimento; Aunque falten las ovejas del redil, Y no haya vacas en los establos,

Защото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите,

18 C on todo yo me alegraré en el Señor, Me regocijaré en el Dios de mi salvación.

Пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.

19 E l Señor Dios es mi fortaleza; El ha hecho mis pies como los de las ciervas, Y por las alturas me hace caminar. Para el director del coro, con mis instrumentos de cuerda.

Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като <нозете> на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. За първия певец върху струнните ми инструменти.