1 O h Dios, ¿por qué nos has rechazado para siempre ? ¿ Por qué se enciende Tu ira contra las ovejas de Tu prado ?

(По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

2 A cuérdate de Tu congregación, la que adquiriste desde los tiempos antiguos, La que redimiste para que fuera la tribu de Tu heredad, Y de este Monte Sion donde has habitado.

Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; <Спомни си и> за хълма Сион, в който си обитавал.

3 D irige Tus pasos hacia las ruinas eternas; Todo lo que hay en el santuario lo ha dañado el enemigo.

Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, <Към> всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

4 T us adversarios han rugido en medio de Tu lugar de reunión; Han puesto sus estandartes por señales.

Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.

5 P arece como si alguien hubiera levantado El hacha en espeso bosque.

Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;

6 Y ahora, toda su obra de talla Hacen pedazos con hachas y martillos.

И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.

7 H an quemado Tu santuario hasta los cimientos; Han profanado la morada de Tu nombre.

Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти <като го повалиха> на земята.

8 D ijeron en su corazón: “Arrasémoslos por completo.” Han quemado todos los santuarios de Dios en la tierra.

Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.

9 N o vemos nuestras señales; Ya no queda profeta, Ni hay entre nosotros quien sepa hasta cuándo.

Знамения <да се извършат> за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога <ще се продължава това>.

10 ¿ Hasta cuándo, oh Dios, blasfemará el adversario ? ¿Despreciará el enemigo Tu nombre para siempre ?

До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?

11 ¿ Por qué retiras Tu mano, Tu diestra ? ¡ Sácala de dentro de Tu seno, destrúye los!

Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? <Изтегли я> изсред пазухата Си <и> погуби <ги>.

12 C on todo, Dios es mi rey desde la antigüedad, El que hace obras de salvación en medio de la tierra.

А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.

13 T ú dividiste el mar con Tu poder; Quebraste las cabezas de los monstruos en las aguas.

Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

14 T ú aplastaste las cabezas de Leviatán; Lo diste por comida a los moradores del desierto.

Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.

15 T ú abriste fuentes y torrentes; Tú secaste ríos inagotables.

Ти си разцепил <канари, за да изтичат> извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.

16 T uyo es el día, Tuya es también la noche; Tú has preparado la lumbrera y el sol.

Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

17 T ú has establecido todos los términos de la tierra; Tú has hecho el verano y el invierno.

Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

18 A cuérdate de esto, Señor: que el enemigo ha blasfemado, Y que un pueblo insensato ha despreciado Tu nombre.

Помни това, <че> врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.

19 N o entregues a las fieras el alma de Tu tórtola; No olvides para siempre la vida de Tus afligidos.

Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.

20 M ira el pacto, Señor, Porque los lugares tenebrosos de la tierra están llenos de moradas de violencia.

Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

21 N o vuelva avergonzado el oprimido; Alaben Tu nombre el afligido y el necesitado.

Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.

22 L evántate, oh Dios, defiende Tu causa; Acuérdate de cómo el necio Te injuria todo el día.

Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.

23 N o Te olvides del vocerío de Tus adversarios, Del tumulto de los que se levantan contra Ti, que sube continuamente.

Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.