1 E ntonces respondió Elifaz, el Temanita:

Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

2 “ Si alguien tratara de hablarte, ¿te pondrías impaciente? Pero ¿quién puede abstenerse de hablar ?

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

3 T ú has exhortado a muchos, Y las manos débiles has fortalecido.

Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

4 A l que tropezaba, tus palabras lo levantaban, Y las rodillas débiles fortalecías.

Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

5 P ero ahora que te ha llegado a ti, te impacientas; Te toca a ti, y te desalientas.

А сега <това> дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

6 ¿ No es tu temor (reverencia) a Dios tu confianza, Y la integridad de tus caminos tu esperanza?

В страха ти <от Бога> не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

7 R ecuerda ahora, ¿quién siendo inocente ha perecido jamás ? ¿O dónde han sido destruidos los rectos ?

Спомни си, моля, кой <някога> е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

8 P or lo que yo he visto, los que aran iniquidad Y los que siembran aflicción, eso siegan.

До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

9 P or el aliento de Dios perecen, Y por la explosión (el soplo) de Su ira son consumidos.

Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

10 E l rugido del león, el bramido de la fiera Y los dientes de los leoncillos son quebrantados.

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв <замират>, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 E l león perece por falta de presa, Y los cachorros de la leona se dispersan.

Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

12 U na palabra me fue traída secretamente, Y mi oído percibió un susurro de ella.

Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

13 E ntre pensamientos inquietantes de visiones nocturnas, Cuando el sueño profundo cae sobre los hombres,

Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

14 M e sobrevino un espanto, un temblor Que hizo estremecer todos mis huesos.

Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

15 E ntonces un espíritu pasó cerca de mi rostro, Y el pelo de mi piel se erizó.

Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

16 A lgo se detuvo, pero no pude reconocer su aspecto; Una figura estaba delante de mis ojos, Hubo silencio, después oí una voz:

Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак <се яви> пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

17 ‘ ¿Es el mortal justo delante de Dios ? ¿Es el hombre puro delante de su Hacedor ?

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

18 D ios no confía ni aún en Sus mismos siervos; Y a Sus ángeles atribuye errores.

Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

19 ¡ Cuánto más a los que habitan en casas de barro, Cuyos cimientos están en el polvo, Que son aplastados como la polilla!

Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

20 E ntre la mañana y la tarde son hechos pedazos; Sin que nadie se dé cuenta, perecen para siempre.

Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

21 ¿ No les es arrancada la cuerda de su tienda ? Mueren, pero sin sabiduría.’”

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.