1 E ntão respondeu Elifaz, o temanita, e disse:

Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

2 S e alguém intentar falar-te, enfadarte-ás? Mas quem poderá conter as palavras?

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

3 E is que tens ensinado a muitos, e tens fortalecido as mãos fracas.

Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

4 A s tuas palavras têm sustentado aos que cambaleavam, e os joelhos desfalecentes tens fortalecido.

Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

5 M as agora que se trata de ti, te enfadas; e, tocando-te a ti, te desanimas.

А сега <това> дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

6 P orventura não está a tua confiança no teu temor de Deus, e a tua esperança na integridade dos teus caminhos?

В страха ти <от Бога> не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

7 L embra-te agora disto: qual o inocente que jamais pereceu? E onde foram os retos destruídos?

Спомни си, моля, кой <някога> е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

8 C onforme tenho visto, os que lavram iniquidade e semeiam o mal segam o mesmo.

До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

9 P elo sopro de Deus perecem, e pela rajada da sua ira são consumidos.

Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

10 C essa o rugido do leão, e a voz do leão feroz; os dentes dos leõezinhos se quebram.

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв <замират>, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 P erece o leão velho por falta de presa, e os filhotes da leoa andam dispersos.

Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

12 O ra, uma palavra se me disse em segredo, e os meus ouvidos perceberam um sussurro dela.

Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

13 E ntre pensamentos nascidos de visões noturnas, quando cai sobre os homens o sono profundo,

Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

14 s obrevieram-me o espanto e o tremor, que fizeram estremecer todos os meus ossos.

Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

15 E ntão um espírito passou por diante de mim; arrepiaram-se os cabelos do meu corpo.

Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

16 P arou ele, mas não pude discernir a sua aparencia; um vulto estava diante dos meus olhos; houve silêncio, então ouvi uma voz que dizia:

Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак <се яви> пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

17 P ode o homem mortal ser justo diante de Deus? Pode o varão ser puro diante do seu Criador?

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

18 E is que Deus não confia nos seus servos, e até a seus anjos atribui loucura;

Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

19 q uanto mais aos que habitam em casas de lodo, cujo fundamento está no pó, e que são esmagados pela traça!

Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

20 E ntre a manhã e a tarde são destruidos; perecem para sempre sem que disso se faça caso.

Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

21 S e dentro deles é arrancada a corda da sua tenda, porventura não morrem, e isso sem atingir a sabedoria?

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.