1 O utra vez começou a ensinar ã beira do mar. E reuniu-se a ele tão grande multidão que ele entrou num barco e sentou-se nele, sobre o mar; e todo o povo estava em terra junto do mar.

И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.

2 E ntão lhes ensinava muitas coisas por parábolas, e lhes dizia no seu ensino:

И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

3 O uvi: Eis que o semeador saiu a semear;

Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

4 e aconteceu que, quando semeava, uma parte da semente caiu ã beira do caminho, e vieram as aves e a comeram.

И когато сееше, някои <зърна> паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:

5 O utra caiu no solo pedregoso, onde não havia muita terra: e logo nasceu, porque não tinha terra profunda;

Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6 m as, saindo o sol, queimou-se; e, porque não tinha raiz, secou-se.

а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7 E outra caiu entre espinhos; e cresceram os espinhos, e a sufocaram; e não deu fruto.

И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

8 M as outras caíram em boa terra e, vingando e crescendo, davam fruto; e um grão produzia trinta, outro sessenta, e outro cem.

А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

9 E disse-lhes: Quem tem ouvidos para ouvir, ouça.

И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

10 Q uando se achou só, os que estavam ao redor dele, com os doze, interrogaram-no acerca da parábola.

И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

11 E ele lhes disse: A vós é confiado o mistério do reino de Deus, mas aos de fora tudo se lhes diz por parábolas;

И каза им: На вас е дадено <да познаете> тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

12 p ara que vendo, vejam, e não percebam; e ouvindo, ouçam, e não entendam; para que não se convertam e sejam perdoados.

тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости.

13 D isse-lhes ainda: Não percebeis esta parábola? como pois entendereis todas as parábolas?

И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?

14 O semeador semeia a palavra.

Сеячът сее словото.

15 E os que estão junto do caminho são aqueles em quem a palavra é semeada; mas, tendo-a eles ouvido, vem logo Satanás e tira a palavra que neles foi semeada.

А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.

16 D o mesmo modo, aqueles que foram semeados nos lugares pedregosos são os que, ouvindo a palavra, imediatamente com alegria a recebem;

Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;

17 m as não têm raiz em si mesmos, antes são de pouca duração; depois, sobrevindo tribulação ou perseguição por causa da palavra, logo se escandalizam.

нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

18 O utros ainda são aqueles que foram semeados entre os espinhos; estes são os que ouvem a palavra;

Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

19 m as os cuidados do mundo, a sedução das riquezas e a cobiça doutras coisas, entrando, sufocam a palavra, e ela fica infrutífera.

а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

20 A queles outros que foram semeados em boa terra são os que ouvem a palavra e a recebem, e dão fruto, a trinta, a sessenta, e a cem, por um.

А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

21 D isse-lhes mais: Vem porventura a candeia para se meter debaixo do alqueire, ou debaixo da cama? não é antes para se colocar no velador?

И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?

22 P orque nada está encoberto senão para ser manifesto; e nada foi escondido senão para vir ã luz.

Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало <нещо> спотаено, освен за да излезе наяве.

23 S e alguém tem ouvidos para ouvir, ouça.

Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

24 T ambém lhes disse: Atendei ao que ouvis. Com a medida com que medis vos medirão a vós, e ainda se vos acrescentará.

Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

25 P ois ao que tem, ser-lhe-á dado; e ao que não tem, até aquilo que tem ser-lhe-á tirado.

Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.

26 D isse também: O reino de Deus é assim como se um homem lançasse semente ã terra,

И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.

27 e dormisse e se levantasse de noite e de dia, e a semente brotasse e crescesse, sem ele saber como.

и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

28 A terra por si mesma produz fruto, primeiro a erva, depois a espiga, e por último o grão cheio na espiga.

Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

29 M as assim que o fruto amadurecer, logo lhe mete a foice, porque é chegada a ceifa.

А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

30 D isse ainda: A que assemelharemos o reino de Deus? ou com que parábola o representaremos?

При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?

31 É como um grão de mostarda que, quando se semeia, é a menor de todas as sementes que há na terra;

То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

32 m as, tendo sido semeado, cresce e faz-se a maior de todas as hortaliças e cria grandes ramos, de tal modo que as aves do céu podem aninhar-se ã sua sombra.

но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

33 E com muitas parábolas tais lhes dirigia a palavra, conforme podiam compreender.

С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.

34 E sem parábola não lhes falava; mas em particular explicava tudo a seus discípulos.

А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

35 N aquele dia, quando já era tarde, disse-lhes: Passemos para o outro lado.

И в същия ден, когато се свечери<, Исус> им казва: Да минем на отвъдната страна.

36 E eles, deixando a multidão, o levaram consigo, assim como estava, no barco; e havia com ele também outros barcos.

И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

37 E se levantou grande tempestade de vento, e as ondas batiam dentro do barco, de modo que já se enchia.

И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

38 E le, porém, estava na popa dormindo sobre a almofada; e despertaram-no, e lhe perguntaram: Mestre, não se te dá que pereçamos?

А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?

39 E ele, levantando-se, repreendeu o vento, e disse ao mar: Cala-te, aquieta-te. E cessou o vento, e fez-se grande bonança.

И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

40 E ntão lhes perguntou: Por que sois assim tímidos? Ainda não tendes fé?

И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

41 E ncheram-se de grande temor, e diziam uns aos outros: Quem, porventura, é este, que até o vento e o mar lhe obedecem?

И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?