1 D epois foram Moisés e Arão e disseram a Faraó: Assim diz o Senhor, o Deus de Israel: Deixa ir o meu povo, para que me celebre uma festa no deserto.

След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята.

2 M as Faraó respondeu: Quem é o Senhor, para que eu ouça a sua voz para deixar ir Israel? Não conheço o Senhor, nem tampouco deixarei ir Israel.

Но Фараон рече: Кой е Иеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Иеова, и затова няма да пусна Израиля.

3 E ntão eles ainda falaram: O Deus dos hebreus nos encontrou; portanto deixa-nos, pedimos-te, ir caminho de três dias ao deserto, e oferecer sacrifícios ao Senhor nosso Deus, para que ele não venha sobre nós com pestilência ou com espada.

А те рекоха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож.

4 R espondeu-lhes de novo o rei do Egito: Moisés e Arão, por que fazeis o povo cessar das suas obras? Ide

Но египетският цар им каза: Защо, Моисее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете на определените си работи.

5 D isse mais Faraó: Eis que o povo da terra já é muito, e vós os fazeis abandonar as suas cargas.

Рече още Фараон: Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи.

6 N aquele mesmo dia Faraó deu ordem aos exatores do povo e aos seus oficiais, dizendo:

И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки:

7 N ão tornareis a dar, como dantes, palha ao povo, para fazer tijolos; vão eles mesmos, e colham palha para si.

Не давайте вече, както до сега плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами и си събират плява.

8 T ambém lhes imporeis a conta dos tijolos que dantes faziam; nada diminuireis dela; porque eles estão ociosos; por isso clamam, dizendo: Vamos, sacrifiquemos ao nosso Deus.

Но колкото тухли са правили до сега, същото число изисквайте от тях; с нищо да го не намалите; защото остават без работа и затова викат, казвайки: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

9 A grave-se o serviço sobre esses homens, para que se ocupem nele e não dêem ouvidos a palavras mentirosas.

Нека се възлагат <още> по-тежки работи на тия човеци, за да се трудят с тях; и да не внимават на лъжливи думи.

10 E ntão saíram os exatores do povo e seus oficiais, e disseram ao povo: Assim diz Faraó: Eu não vos darei palha;

И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и говориха на людете казвайки: Така казва Фараон: Не ви давам плява.

11 i de vós mesmos, e tomai palha de onde puderdes achá-la; porque nada se diminuirá de vosso serviço.

Вие сами идете та си събирайте плява, гдето можете да намерите; но нищо няма да се намали от работата ви.

12 E ntão o povo se espalhou por toda parte do Egito a colher restolho em lugar de palha.

Затова, людете се разпръснаха по цялата Египетска земя да събират слама вместо плява.

13 E os exatores os apertavam, dizendo: Acabai a vossa obra, a tarefa do dia no seu dia, como quando havia palha.

А настойниците настояваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява.

14 E foram açoitados os oficiais dos filhos de Israel, postos sobre eles pelos exatores de Faraó, que reclamavam: Por que não acabastes nem ontem nem hoje a vossa tarefa, fazendo tijolos como dantes?

И надзирателите, поставени над израилтяните от Фараоновите настойници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното на вас число тухли, както по-напред?

15 P elo que os oficiais dos filhos de Israel foram e clamaram a Faraó, dizendo: Porque tratas assim a teus servos?

Тогава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха на Фараона, казвайки: Защо постъпвате така със слугите си?

16 P alha não se dá a teus servos, e nos dizem: Fazei tijolos; e eis que teus servos são açoitados; porém o teu povo é que tem a culpa.

Плява не се дава на слугите ти; а казват ни: Правете тухли; и, ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде.

17 M as ele respondeu: Estais ociosos, estais ociosos; por isso dizeis: vamos, sacrifiquemos ao Senhor.

Но той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате: Нека отидем да принесем жертва Господу.

18 P ortanto, ide, trabalhai; palha, porém, não se vos dará; todavia, dareis a conta dos tijolos.

Идете сега та работете, защото плява няма да ви се даде, но ще давате определеното число тухли.

19 E ntão os oficiais dos filhos de Israel viram-se em aperto, porquanto se lhes dizia: Nada diminuireis dos vossos tijolos, da tarefa do dia no seu dia.

И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното на вас за всеки ден число тухли.

20 A o saírem da presença de Faraó depararam com Moisés e Arão que vinham ao encontro deles,

И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Моисея и Аарона, които се намериха на пътя;

21 e disseram-lhes: Olhe o Senhor para vós, e julgue isso, porquanto fizestes o nosso caso repelente diante de Faraó e diante de seus servos, metendo-lhes nas mãos uma espada para nos matar.

и рекоха им: Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни {Еврейски: зловонни.} на Фараона и на слугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият.

22 E ntão, tornando-se Moisés ao Senhor, disse: Senhor! por que trataste mal a este povo? por que me enviaste?

Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Господи, защо си зле постъпил спрямо тия люде? защо си ме изпратил?

23 P ois desde que me apresentei a Faraó para falar em teu nome, ele tem maltratado a este povo; e de nenhum modo tens livrado o teu povo.

Защото откак дойдох при Фараона да говоря, в Твое име, той е зле постъпвал спрямо тия люде; а Ти никак не си избавил людете Си?