1 A ti levanto os meus olhos, ó tu que estás entronizado nos céus.

(По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

2 E is que assim como os olhos dos servos atentam para a mão do seu senhor, e os olhos da serva para a mão de sua senhora, assim os nossos olhos atentam para o Senhor nosso Deus, até que ele se compadeça de nós.

Ето, както очите на слугите <гледат> към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така <гледат> нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.

3 C ompadece-te de nós, ó Senhor, compadece-te de nós, pois estamos sobremodo fartos de desprezo.

Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.

4 A nossa alma está sobremodo farta da zomabaria dos arrogantes, e do desprezo dos soberbos.

Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.