1 L embra-te, Senhor, do que nos tem sucedido; considera, e olha para o nosso opróbrio.

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

2 A nossa herdade passou a estranhos, e as nossas casas a forasteiros.

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3 ç rfãos somos sem pai, nossas mães são como viuvas.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

4 A nossa água por dinheiro a bebemos, por preço vem a nossa lenha.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5 O s nossos perseguidores estão sobre os nossos pescoços; estamos cansados, e não temos descanso.

Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

6 A os egípcios e aos assírios estendemos as mãos, para nos fartarmos de pão.

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 N ossos pais pecaram, e já não existem; e nós levamos as suas iniqüidades.

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8 E scravos dominam sobre nós; ninguém há que nos arranque da sua mão.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9 C om perigo de nossas vidas obtemos o nosso pão, por causa da espada do deserto.

Добиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята.

10 N ossa pele está abraseada como um forno, por causa do ardor da fome.

Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 F orçaram as mulheres em Sião, as virgens nas cidades de Judá.

Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 P ríncipes foram enforcados pelas mãos deles; as faces dos anciãos não foram respeitadas.

Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 M ancebos levaram a mó; meninos tropeçaram sob fardos de lenha.

Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата.

14 O s velhos já não se assentam nas portas, os mancebos já não cantam.

Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 C essou o gozo de nosso coração; converteu-se em lamentação a nossa dança.

Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 C aiu a coroa da nossa cabeça; ai de nós. porque pecamos.

Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 P ortanto desmaiou o nosso coração; por isso se escureceram os nossos olhos.

Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

18 P elo monte de Sião, que está assolado, andam os chacais.

Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 T u, Senhor, permaneces eternamente; e o teu trono subsiste de geração em geração.

Ти, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род.

20 P or que te esquecerias de nós para sempre, por que nos desampararias por tanto tempo?

Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 C onverte-nos a ti, Senhor, e seremos convertidos; renova os nossos dias como dantes;

Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 s e é que não nos tens de todo rejeitado, se é que não estás sobremaneira irado contra nos.

Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.