1 С помни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

2 Н аследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3 О станахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

4 В одата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5 Н ашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

6 П ростряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 Б ащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8 С луги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9 Д обиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята.

10 К ожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 И знасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 Ч рез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 М ладежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата.

14 С тарейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 П рестана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 В енецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 З атова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

18 П оради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 Т и, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род.

20 З ащо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 В ъзвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 А ко не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.