1 С помни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

Lembra-te, Senhor, do que tem acontecido conosco; olha e vê a nossa desgraça.

2 Н аследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

Nossa herança foi entregue aos estranhos, nossas casas, aos estrangeiros.

3 О станахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

Somos órfãos de pai, nossas mães são como viúvas.

4 В одата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

Temos que comprar a água que bebemos; nossa lenha, só conseguimos pagando.

5 Н ашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

Aqueles que nos perseguem estão bem próximos; estamos exaustos e não temos como descansar.

6 П ростряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

Submetemo-nos ao Egito e à Assíria para conseguir pão.

7 Б ащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

Nossos pais pecaram e já não existem, e nós recebemos o castigo pelos seus pecados.

8 С луги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

Escravos dominam sobre nós, e não há quem possa livrar-nos das suas mãos.

9 Д обиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята.

Conseguimos pão arriscando a vida, enfrentando a espada do deserto.

10 К ожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

Nossa pele está quente como um forno, febril de tanta fome.

11 И знасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

As mulheres têm sido violentadas em Sião, e as virgens, nas cidades de Judá.

12 Ч рез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

Os líderes foram pendurados por suas mãos; aos idosos não se mostra nenhum respeito.

13 М ладежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата.

Os jovens trabalham nos moinhos; os meninos cambaleiam sob o fardo de lenha.

14 С тарейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

Os líderes já não se reúnem junto às portas da cidade; os jovens cessaram a sua música.

15 П рестана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

Dos nossos corações fugiu a alegria; nossas danças se transformaram em lamentos.

16 В енецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

A coroa caiu da nossa cabeça. Ai de nós, porque temos pecado!

17 З атова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

E por esse motivo o nosso coração desfalece, e os nossos olhos perdem o brilho.

18 П оради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

Tudo porque o monte Sião está deserto, e os chacais perambulam por ele.

19 Т и, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род.

Tu, Senhor, reinas para sempre; teu trono permanece de geração em geração.

20 З ащо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

Por que motivo então te esquecerias de nós? Por que haverias de desamparar-nos por tanto tempo?

21 В ъзвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

Restaura-nos para ti, Senhor, para que voltemos; renova os nossos dias como os de antigamente,

22 А ко не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.

a não ser que já nos tenhas rejeitado completamente e a tua ira contra nós não tenha limite!