1 Н аправих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

“Fiz acordo com os meus olhos de não olhar com cobiça para as moças.

2 З ащото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

Pois qual é a porção que o homem recebe de Deus lá de cima? Qual a sua herança do Todo-poderoso, que habita nas alturas?

3 Н е е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

Não é ruína para os ímpios, desgraça para os que fazem o mal?

4 Н е вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

Não vê ele os meus caminhos, e não considera cada um de meus passos?

5 А ко съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

“Se me conduzi com falsidade, ou se meus pés se apressaram a enganar,

6 ( <Но> нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

— Deus me pese em balança justa, e saberá que não tenho culpa —

7 А ко се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

se meus passos desviaram-se do caminho, se o meu coração foi conduzido por meus olhos, ou se minhas mãos foram contaminadas,

8 Т о нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

que outros comam o que semeei, e que as minhas plantações sejam arrancadas pelas raízes.

9 А ко се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

“Se o meu coração foi seduzido por mulher, ou se fiquei à espreita junto à porta do meu próximo,

10 Т о нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

que a minha esposa moa cereal de outro homem, e que outros durmam com ela.

11 З ащото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

Pois fazê-lo seria vergonhoso, crime merecedor de julgamento.

12 П онеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

Isso é um fogo que consome até a Destruição; teria extirpado a minha colheita.

13 А ко съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

“Se neguei justiça aos meus servos e servas, quando reclamaram contra mim,

14 Т о какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

que farei quando Deus me confrontar? Que responderei quando chamado a prestar contas?

15 О ня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

Aquele que me fez no ventre materno não os fez também? Não foi ele que nos formou, a mim e a eles, no interior de nossas mães?

16 А ко съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

“Se não atendi os desejos do pobre, ou se fatiguei os olhos da viúva,

17 И ли съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

se comi meu pão sozinho, sem compartilhá-lo com o órfão,

18 ( Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

sendo que desde a minha juventude o criei como se fosse seu pai, e desde o nascimento guiei a viúva;

19 А ко съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

se vi alguém morrendo por falta de roupa, ou um necessitado sem cobertor,

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

e o seu coração não me abençoou porque o aqueci com a lã de minhas ovelhas,

21 А ко съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

se levantei a mão contra o órfão, ciente da minha influência no tribunal,

22 Т о да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

que o meu braço descaia do ombro, e se quebre nas juntas.

23 З ащото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

Pois eu tinha medo que Deus me destruísse, e, temendo o seu esplendor, não podia fazer tais coisas.

24 А ко съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

“Se pus no ouro a minha confiança e disse ao ouro puro: Você é a minha garantia,

25 А ко съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

se me regozijei por ter grande riqueza, pela fortuna que as minhas mãos obtiveram,

26 А ко, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

se contemplei o sol em seu fulgor e a lua a mover-se esplêndida,

27 С е е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

e em segredo o meu coração foi seduzido e a minha mão lhes ofereceu beijos de veneração,

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

esses também seriam pecados merecedores de condenação, pois eu teria sido infiel a Deus, que está nas alturas.

29 А ко съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

“Se a desgraça do meu inimigo me alegrou, ou se os problemas que teve me deram prazer;

30 ( Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -

eu, que nunca deixei minha boca pecar, lançando maldição sobre ele;

31 А ко хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

se os que moram em minha casa nunca tivessem dito: ‘Quem não recebeu de Jó um pedaço de carne?’,

32 ( Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

sendo que nenhum estrangeiro teve que passar a noite na rua, pois a minha porta sempre esteve aberta para o viajante;

33 А ко съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

se escondi o meu pecado, como outros fazem, acobertando no coração a minha culpa,

34 П онеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

com tanto medo da multidão e do desprezo dos familiares que me calei e não saí de casa...

35 ( О, да имаше някой да ме слуша! - Ето <виж> тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И <да имах акта> {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!

(“Ah, se alguém me ouvisse! Agora assino a minha defesa. Que o Todo-poderoso me responda; que o meu acusador faça a denúncia por escrito.

36 Е то, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

Eu bem que a levaria nos ombros e a usaria como coroa.

37 Щ ях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да <се> приближа при него-);

Eu lhe falaria sobre todos os meus passos; como um príncipe eu me aproximaria dele.)

38 А ко нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

“Se a minha terra se queixar de mim e todos os seus sulcos chorarem,

39 А ко съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

se consumi os seus produtos sem nada pagar, ou se causei desânimo aos seus ocupantes,

40 Т огава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

que me venham espinhos em lugar de trigo e ervas daninhas em lugar de cevada”. Aqui terminam as palavras de Jó.