1 И Господното слово дойде към мене и рече:

Esta palavra do Senhor veio a mim:

2 С ине човешки, говори на людете си и кажи им: Когато нанеса меча върху някоя земя, и людете на оная земя вземат някой човек изпомежду си и си го поставят за страж,

“Filho do homem, fale com os seus compatriotas e diga-lhes: Quando eu trouxer a espada contra uma terra e o povo dessa terra escolher um homem para ser sentinela,

3 и той, като види че мечът иде върху земята, затръби и предупреди людете,

e ele vir a espada vindo contra a terra e tocar a trombeta para advertir o povo,

4 т огава, ако мечът дойде и постигне някого, който чуе гласа на тръбата а не се пази, кръвта му ще бъде на главата му.

então, se alguém ouvir a trombeta mas não der atenção à advertência e a espada vier e tirar a sua vida, este será responsável por sua própria morte.

5 Т ой е чул гласа на тръбата, а не се е свестил, кръвта му ще бъде върху него; когато, ако беше се свестил, той би избавил живота си:

Uma vez que ele ouviu o som da trombeta mas não deu atenção à advertência, será responsável por sua morte. Se ele desse atenção à advertência, se livraria.

6 Н о ако види стражът, че мечът иде и не затръби, и людете не се свестят, и мечът дойде и постигне някого от тях, той <наистина> биде постигнат поради беззаконието си; но кръвта му ще изискам от ръката на стража.

Mas, se a sentinela vir chegar a espada e não tocar a trombeta para advertir o povo e a espada vier e tirar a vida de um deles, aquele homem morrerá por causa de sua iniqüidade, mas considerarei a sentinela responsável pela morte daquele homem.

7 Т ака е и с тебе, сине човешки; Аз те поставих страж на Израилевия дом; чуй, прочее, словото из устата Ми, и предупреди ги от Моя страна.

“Filho do homem, eu fiz de você uma sentinela para a nação de Israel; por isso, ouça a minha palavra e advirta-os em meu nome.

8 К огато казвам на беззаконника: Беззаконнико, непременно ще умреш, а ти не проговориш, за да предупредиш беззаконника <да се върне> от пътя си, оня беззаконник ще умре за беззаконието си, обаче, от твоята ръка ще изискам кръвта му.

Quando eu disser ao ímpio que é certo que ele morrerá, e você não falar para dissuadi-lo de seus caminhos, aquele ímpio morrerá por sua iniqüidade, mas eu considerarei você responsável pela morte dele.

9 Н о ако предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, а не се върне от пътя си, той ще умре за беззаконието си, а ти си избавил душата си.

Entretanto, se você de fato advertir o ímpio para que se desvie dos seus caminhos e ele não se desviar, ele morrerá por sua iniqüidade, e você estará livre da sua responsabilidade.

10 З атова, сине човешки, речи на Израилевия дом: Вие така говорихте, казвайки: Престъпленията ни и греховете ни са върху нас, и ние тлеем поради тях; как тогава ще живеем?

“Filho do homem, diga à nação de Israel: É isto que vocês estão dizendo: ‘Nossas ofensas e pecados são um peso sobre nós, e estamos desfalecendo por causa deles. Como então poderemos viver?’

11 Р ечи им: <Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев?

Diga-lhes: Juro pela minha vida, palavra do Soberano, o Senhor, que não tenho prazer na morte dos ímpios, antes tenho prazer em que eles se desviem dos seus caminhos e vivam. Voltem! Voltem-se dos seus maus caminhos! Por que o seu povo haveria de morrer, ó nação de Israel?

12 З атова, сине човешки, кажи на людете си: Правдата на праведния няма да го избави в деня, когато престъпи; и нечестивият няма да падне поради нечестието си в деня, когато се върне от нечестието си, <също както> праведният не ще може да живее поради <правдата си> в деня, когато съгреши.

“Por isso, filho do homem, diga aos seus compatriotas: A retidão do justo não o livrará se ele se voltar para a desobediência, e a maldade do ímpio não o fará cair se ele se desviar dela. E se o justo pecar, não viverá por causa de sua justiça.

13 К огато река на праведния, че непременно ще живее, а той като уповае на правдата си, извърши неправда, то ни едно от неговите праведни дела няма да се спомни; а поради неправдата, която е извършил, той ще умре.

Se eu garantir ao justo que ele irá viver, mas ele, confiando em sua justiça, fizer o mal, de suas ações justas nada será lembrado; ele morrerá por causa do mal que fez.

14 И когато кажа на нечестивия: Непременно ще умреш; а той се върне от греха си и постъпи законно и праведно; -

E, se você disser ao ímpio: Certamente você morrerá, mas ele se desviar do seu pecado e fizer o que é justo e certo;

15 а ко нечестивият върне залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота и не върши неправда, непременно ще живее; няма да умре;

se ele devolver o que apanhou como penhor de um empréstimo, se devolver o que roubou, se agir segundo os decretos que dão vida e não fizer mal algum, é certo que viverá; não morrerá.

16 н и един от греховете, които е извършил няма да се помни против него; той е постъпил законно и праведно; непременно ще живее.

Nenhum dos pecados que cometeu será lembrado contra ele. Ele fez o que é justo e certo; certamente viverá.

17 Н о твоите люде казват: Господният път не е прав. Обаче техният път не е прав.

“Contudo, os seus compatriotas dizem: ‘O caminho do Senhor não é justo’. Mas é o caminho deles que não é justo.

18 К огато праведният се върне от правдата си и извърши неправда то поради нея ще умре.

Se um justo se afastar de sua justiça e fizer o mal, morrerá.

19 А когато беззаконникът се върне от беззаконието си и постъпи законно и праведно, той ще живее поради това.

E, se um ímpio se desviar de sua maldade e fizer o que é justo e certo, viverá por assim proceder.

20 В ие обаче казвате: Господният път не е прав. Доме Израилев, ще ви съдя всекиго според постъпките му.

No entanto, ó nação de Israel, você diz: ‘O caminho do Senhor não é justo’. Mas eu julgarei cada um de acordo com os seus próprios caminhos”. A Razão da Queda de Jerusalém

21 В дванадесетата година от плена ни, в десетия <месец>, на петия <ден> от месеца, дойде при мене един бежанец от Ерусалим и каза: Градът е превзет.

No quinto dia do décimo mês do décimo segundo ano do nosso exílio, um homem que havia escapado de Jerusalém veio a mim e disse: “A cidade caiu!”

22 А вечерта, преди да дойде бежанецът, Господната ръка биде върху мене и отваряше устата ми докле дойде той при мене заранта; и тъй, устата ми се отвориха и не бях вече ням.

Ora, na tarde do dia anterior, a mão do Senhor estivera sobre mim, e ele abriu a minha boca antes de chegar aquele homem. Assim foi aberta a minha boca, e eu não me calei mais.

23 И Господното слово дойде към мене и рече:

Então me veio esta palavra do Senhor:

24 С ине човешки, тия, които живеят в ония опустошени места в Израилевата земя, говорят казвайки: Авраам бе <само> един, но пак наследи земята; а ние сме мнозина; нам се даде земята в наследство.

“Filho do homem, o povo que vive naquelas ruínas em Israel está dizendo: ‘Abraão era apenas um único homem e, contudo, possuiu a terra. Mas nós somos muitos; com certeza receberemos a terra como propriedade’.

25 З атова кажи им: Така казва Господ Иеова: Вие ядете <месо> с кръвта му, подигате очи към идолите си и проливате кръв; и ще владеете ли земята?

Então diga a eles: Assim diz o Soberano, o Senhor: Uma vez que vocês comem carne com sangue, voltam-se para os seus ídolos e derramam sangue, como deveriam possuir a terra?

26 В ие се облягате на меча си, вършите мерзости, и осквернявате всеки жената на ближния си; и ще владеете ли земята?

Vocês confiam na espada, fazem coisas repugnantes, e cada um de vocês contamina a mulher do seu próximo. Deveriam possuir a terra?

27 К ажи им това: Така казва Господ Иеова: <Заклевам се> в живота Си, ония, които са в опустошените места, непременно ще паднат от нож; и който е на отворено поле ще го предам на зверовете да го изядат; а които са в крепостите и в пещерите ще измрат от мор.

“Diga isto a eles: Assim diz o Soberano, o Senhor: Juro pela minha vida: Os que restam nas ruínas cairão à espada, os que estão no campo entregarei aos animais selvagens para ser devorados, e os que se abrigam em fortalezas e em cavernas morrerão de peste.

28 И ще обърна земята на пустота и да бъде за удивление, и горделивата й сила ще престане; и Израилевите планини ще запустеят та да няма кой да минава.

Tornarei a terra um deserto abandonado. Darei fim ao poder de que se orgulha, e tão arrasados estarão os montes de Israel que ninguém desejará passar por lá.

29 Т огава ще познаят, че Аз съм Господ, когато обърна земята на пустота и да бъде за удивление, поради всичките мерзости, които сториха.

Eles saberão que eu sou o Senhor, quando eu tiver tornado a terra um deserto abandonado por causa de todas as práticas repugnantes que eles cometeram.

30 А колкото за тебе, сине човешки, твоите люде приказват за тебе при стените и вратите на къщите, и като говорят един на друг всеки на брата си, казват: Дойдете сега та чуйте що е словото, което излиза от Господа.

“Quanto a você, filho do homem, seus compatriotas estão conversando sobre você junto aos muros e às portas das casas, dizendo uns aos outros: ‘Venham ouvir a mensagem que veio da parte do Senhor ’.

31 Т е дохождат при тебе както дохождат людете, та седят пред тебе като Мои люде, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбите им.

O meu povo vem a você, como costuma fazer, e se assenta para ouvir as suas palavras, mas não as põe em prática. Com a boca eles expressam devoção, mas o coração deles está ávido de ganhos injustos.

32 И , ето, ти им си като любима песен от човек, който има сладък глас и свири добре, защото слушат думите ти, а не ги изпълняват.

De fato, para eles você não é nada mais que um cantor que entoa cânticos de amor com uma bela voz e que sabe tocar um instrumento, pois eles ouvem as suas palavras, mas não as põem em prática.

33 А когато настане това, (и ето, иде,) тогава ще познаят, че е имало пророк между тях.

“Quando tudo isso acontecer — e certamente acontecerá — eles saberão que um profeta esteve no meio deles”.