1 Н е вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?

A sabedoria está clamando, o discernimento ergue a sua voz;

2 Т я стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;

nos lugares altos, junto ao caminho, nos cruzamentos ela se coloca;

3 В ъзгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

ao lado das portas, à entrada da cidade, portas adentro, ela clama em alta voz:

4 К ъм вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

“A vocês, homens, eu clamo; a todos levanto a minha voz.

5 В ие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

Vocês, inexperientes, adquiram a prudência; e vocês, tolos, tenham bom senso.

6 П ослушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си <да произнеса> правото.

Ouçam, pois tenho coisas importantes para dizer; os meus lábios falarão do que é certo.

7 З ащото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

Minha boca fala a verdade, pois a maldade causa repulsa aos meus lábios.

8 В сичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

Todas as minhas palavras são justas; nenhuma delas é distorcida ou perversa.

9 Т е всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

Para os que têm discernimento, são todas claras, e retas para os que têm conhecimento.

10 П риемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

Prefiram a minha instrução à prata, e o conhecimento ao ouro puro,

11 З ащото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

pois a sabedoria é mais preciosa do que rubis; nada do que vocês possam desejar compara-se a ela.

12 А з, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

“Eu, a sabedoria, moro com a prudência, e tenho o conhecimento que vem do bom senso.

13 С трах от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

Temer o Senhor é odiar o mal; odeio o orgulho e a arrogância, o mau comportamento e o falar perverso.

14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.

Meu é o conselho sensato; a mim pertencem o entendimento e o poder.

15 Ч рез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

Por meu intermédio os reis governam, e as autoridades exercem a justiça;

16 Ч рез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

também por meu intermédio governam os nobres, todos os juízes da terra.

17 А з любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

Amo os que me amam, e quem me procura me encontra.

18 Б огатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

Comigo estão riquezas e honra, prosperidade e justiça duradouras.

19 П лодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

Meu fruto é melhor do que o ouro, do que o ouro puro; o que ofereço é superior à prata escolhida.

20 Х одя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

Ando pelo caminho da retidão, pelas veredas da justiça,

21 З а да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

concedendo riqueza aos que me amam e enchendo os seus tesouros.

22 Г оспод ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

“O Senhor me criou como o princípio de seu caminho, antes das suas obras mais antigas;

23 О т вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.

fui formada desde a eternidade, desde o princípio, antes de existir a terra.

24 Р одих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

Nasci quando ainda não havia abismos, quando não existiam fontes de águas;

25 П реди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,

antes de serem estabelecidos os montes e de existirem colinas eu nasci.

26 Д окато <Господ> още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

Ele ainda não havia feito a terra, nem os campos, nem o pó com o qual formou o mundo.

27 К огато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.

Quando ele estabeleceu os céus, lá estava eu; quando traçou o horizonte sobre a superfície do abismo,

28 К огато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

quando colocou as nuvens em cima e estabeleceu as fontes do abismo,

29 К огато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

quando determinou as fronteiras do mar para que as águas não violassem a sua ordem, quando marcou os limites dos alicerces da terra,

30 Т огава аз бях при Него, <като> майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

eu estava ao seu lado, e era o seu arquiteto; dia a dia eu era o seu prazer e me alegrava continuamente com a sua presença.

31 В еселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми <бе> с човешки чада.

Eu me alegrava com o mundo que ele criou, e a humanidade me dava alegria.

32 С ега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

“Ouçam-me agora, meus filhos: Como são felizes os que guardam os meus caminhos!

33 П ослушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

Ouçam a minha instrução, e serão sábios. Não a desprezem.

34 Б лажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,

Como é feliz o homem que me ouve, vigiando diariamente à minha porta, esperando junto às portas da minha casa.

35 З ащото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

Pois todo aquele que me encontra, encontra a vida e recebe o favor do Senhor.

36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.

Mas aquele que de mim se afasta, a si mesmo se agride; todos os que me odeiam amam a morte”.