1 И ма време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

Para tudo há uma ocasião certa; há um tempo certo para cada propósito debaixo do céu:

2 В реме за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

Tempo de nascer e tempo de morrer, tempo de plantar e tempo de arrancar o que se plantou,

3 В реме за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

tempo de matar e tempo de curar, tempo de derrubar e tempo de construir,

4 В реме за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

tempo de chorar e tempo de rir, tempo de prantear e tempo de dançar,

5 В реме за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

tempo de espalhar pedras e tempo de ajuntá-las, tempo de abraçar e tempo de se conter,

6 В реме за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

tempo de procurar e tempo de desistir, tempo de guardar e tempo de jogar fora,

7 В реме за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

tempo de rasgar e tempo de costurar, tempo de calar e tempo de falar,

8 В реме за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

tempo de amar e tempo de odiar, tempo de lutar e tempo de viver em paz.

9 К аква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?

O que ganha o trabalhador com todo o seu esforço?

10 В идях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

Tenho visto o fardo que Deus impôs aos homens.

11 Т ой е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

Ele fez tudo apropriado ao seu tempo. Também pôs no coração do homem o anseio pela eternidade; mesmo assim ele não consegue compreender inteiramente o que Deus fez.

12 П ознах, че няма <друго> по-добро за тях, Освен да се весели <всеки>, и да благоденствува през живота си;

Descobri que não há nada melhor para o homem do que ser feliz e praticar o bem enquanto vive.

13 И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

Descobri também que poder comer, beber e ser recompensado pelo seu trabalho é um presente de Deus.

14 П ознах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил <това>, за да се боят <човеците от> Него.

Sei que tudo o que Deus faz permanecerá para sempre; a isso nada se pode acrescentar, e disso nada se pode tirar. Deus assim faz para que os homens o temam.

15 К аквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

Aquilo que é, já foi, e o que será, já foi anteriormente; Deus investigará o passado.

16 В идях още под слънцето Мястото на съда, <а> там беззаконието, - И мястото на правдата, <а> там неправдата.

Descobri também que debaixo do sol: No lugar da justiça havia impiedade, no lugar da retidão, ainda mais impiedade.

17 Р екох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време <у Него> за всяко нещо и за всяко дело.

Fiquei pensando: O justo e o ímpio, Deus julgará ambos, pois há um tempo para todo propósito, um tempo para tudo o que acontece.

18 Р екох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са <като> животни.

Também pensei: Deus prova os homens para que vejam que são como os animais.

19 З ащото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

O destino do homem é o mesmo do animal; o mesmo destino os aguarda. Assim como morre um, também morre o outro. Todos têm o mesmo fôlego de vida; o homem não tem vantagem alguma sobre o animal. Nada faz sentido!

20 В сички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

Todos vão para o mesmo lugar; vieram todos do pó, e ao pó todos retornarão.

21 К ой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?

Quem pode dizer se o fôlego do homem sobe às alturas e se o fôlego do animal desce para a terra?

22 В идях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне <надире> за да види Онова, което ще бъде подир него?

Por isso concluí que não há nada melhor para o homem do que desfrutar do seu trabalho, porque esta é a sua recompensa. Pois, quem poderá fazê-lo ver o que acontecerá depois de morto?