Езекил 33 ~ Иезекииль 33

picture

1 И Господното слово дойде към мене и рече:

И было ко мне слово Господне:

2 С ине човешки, говори на людете си и кажи им: Когато нанеса меча върху някоя земя, и людете на оная земя вземат някой човек изпомежду си и си го поставят за страж,

сын человеческий! изреки слово к сынам народа твоего и скажи им: если Я на какую-либо землю наведу меч, и народ той земли возьмет из среды себя человека и поставит его у себя стражем;

3 и той, като види че мечът иде върху земята, затръби и предупреди людете,

и он, увидев меч, идущий на землю, затрубит в трубу и предостережет народ;

4 т огава, ако мечът дойде и постигне някого, който чуе гласа на тръбата а не се пази, кръвта му ще бъде на главата му.

и если кто будет слушать голос трубы, но не остережет себя, --то, когда меч придет и захватит его, кровь его будет на его голове.

5 Т ой е чул гласа на тръбата, а не се е свестил, кръвта му ще бъде върху него; когато, ако беше се свестил, той би избавил живота си:

Голос трубы он слышал, но не остерег себя, кровь его на нем будет; а кто остерегся, тот спас жизнь свою.

6 Н о ако види стражът, че мечът иде и не затръби, и людете не се свестят, и мечът дойде и постигне някого от тях, той <наистина> биде постигнат поради беззаконието си; но кръвта му ще изискам от ръката на стража.

Если же страж видел идущий меч и не затрубил в трубу, и народ не был предостережен, --то, когда придет меч и отнимет у кого из них жизнь, сей схвачен будет за грех свой, но кровь его взыщу от руки стража.

7 Т ака е и с тебе, сине човешки; Аз те поставих страж на Израилевия дом; чуй, прочее, словото из устата Ми, и предупреди ги от Моя страна.

И тебя, сын человеческий, Я поставил стражем дому Израилеву, и ты будешь слышать из уст Моих слово и вразумлять их от Меня.

8 К огато казвам на беззаконника: Беззаконнико, непременно ще умреш, а ти не проговориш, за да предупредиш беззаконника <да се върне> от пътя си, оня беззаконник ще умре за беззаконието си, обаче, от твоята ръка ще изискам кръвта му.

Когда Я скажу беззаконнику: 'беззаконник! ты смертью умрешь', а ты не будешь ничего говорить, чтобы предостеречь беззаконника от пути его, --то беззаконник тот умрет за грех свой, но кровь его взыщу от руки твоей.

9 Н о ако предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, а не се върне от пътя си, той ще умре за беззаконието си, а ти си избавил душата си.

Если же ты остерегал беззаконника от пути его, чтобы он обратился от него, но он от пути своего не обратился, --то он умирает за грех свой, а ты спас душу твою.

10 З атова, сине човешки, речи на Израилевия дом: Вие така говорихте, казвайки: Престъпленията ни и греховете ни са върху нас, и ние тлеем поради тях; как тогава ще живеем?

И ты, сын человеческий, скажи дому Израилеву: вы говорите так: 'преступления наши и грехи наши на нас, и мы истаеваем в них: как же можем мы жить?'

11 Р ечи им: <Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев?

Скажи им: живу Я, говорит Господь Бог: не хочу смерти грешника, но чтобы грешник обратился от пути своего и жив был. Обратитесь, обратитесь от злых путей ваших; для чего умирать вам, дом Израилев?

12 З атова, сине човешки, кажи на людете си: Правдата на праведния няма да го избави в деня, когато престъпи; и нечестивият няма да падне поради нечестието си в деня, когато се върне от нечестието си, <също както> праведният не ще може да живее поради <правдата си> в деня, когато съгреши.

И ты, сын человеческий, скажи сынам народа твоего: праведность праведника не спасет в день преступления его, и беззаконник за беззаконие свое не падет в день обращения от беззакония своего, равно как и праведник в день согрешения своего не может остаться в живых за свою праведность.

13 К огато река на праведния, че непременно ще живее, а той като уповае на правдата си, извърши неправда, то ни едно от неговите праведни дела няма да се спомни; а поради неправдата, която е извършил, той ще умре.

Когда Я скажу праведнику, что он будет жив, а он понадеется на свою праведность и сделает неправду, --то все праведные дела его не помянутся, и он умрет от неправды своей, какую сделал.

14 И когато кажа на нечестивия: Непременно ще умреш; а той се върне от греха си и постъпи законно и праведно; -

А когда скажу беззаконнику: 'ты смертью умрешь', и он обратится от грехов своих и будет творить суд и правду,

15 а ко нечестивият върне залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота и не върши неправда, непременно ще живее; няма да умре;

этот беззаконник возвратит залог, за похищенное заплатит, будет ходить по законам жизни, не делая ничего худого, --то он будет жив, не умрет.

16 н и един от греховете, които е извършил няма да се помни против него; той е постъпил законно и праведно; непременно ще живее.

Ни один из грехов его, какие он сделал, не помянется ему; он стал творить суд и правду, он будет жив.

17 Н о твоите люде казват: Господният път не е прав. Обаче техният път не е прав.

А сыны народа твоего говорят: 'неправ путь Господа', тогда как их путь неправ.

18 К огато праведният се върне от правдата си и извърши неправда то поради нея ще умре.

Когда праведник отступил от праведности своей и начал делать беззаконие, --то он умрет за то.

19 А когато беззаконникът се върне от беззаконието си и постъпи законно и праведно, той ще живее поради това.

И когда беззаконник обратился от беззакония своего и стал творить суд и правду, он будет за то жив.

20 В ие обаче казвате: Господният път не е прав. Доме Израилев, ще ви съдя всекиго според постъпките му.

А вы говорите: 'неправ путь Господа!' Я буду судить вас, дом Израилев, каждого по путям его.

21 В дванадесетата година от плена ни, в десетия <месец>, на петия <ден> от месеца, дойде при мене един бежанец от Ерусалим и каза: Градът е превзет.

В двенадцатом году нашего переселения, в десятом, в пятый месяца, пришел ко мне один из спасшихся из Иерусалима и сказал: 'разрушен город!'

22 А вечерта, преди да дойде бежанецът, Господната ръка биде върху мене и отваряше устата ми докле дойде той при мене заранта; и тъй, устата ми се отвориха и не бях вече ням.

Но еще до прихода сего спасшегося вечером была на мне рука Господа, и Он открыл мне уста, прежде нежели тот пришел ко мне поутру. И открылись уста мои, и я уже не был безмолвен.

23 И Господното слово дойде към мене и рече:

И было ко мне слово Господне:

24 С ине човешки, тия, които живеят в ония опустошени места в Израилевата земя, говорят казвайки: Авраам бе <само> един, но пак наследи земята; а ние сме мнозина; нам се даде земята в наследство.

сын человеческий! живущие на опустелых местах в земле Израилевой говорят: 'Авраам был один, и получил во владение землю сию, а нас много; нам дана земля сия во владение'.

25 З атова кажи им: Така казва Господ Иеова: Вие ядете <месо> с кръвта му, подигате очи към идолите си и проливате кръв; и ще владеете ли земята?

Посему скажи им: так говорит Господь Бог: вы едите с кровью и поднимаете глаза ваши к идолам вашим, и проливаете кровь; и хотите владеть землею?

26 В ие се облягате на меча си, вършите мерзости, и осквернявате всеки жената на ближния си; и ще владеете ли земята?

Вы опираетесь на меч ваш, делаете мерзости, оскверняете один жену другого, и хотите владеть землею?

27 К ажи им това: Така казва Господ Иеова: <Заклевам се> в живота Си, ония, които са в опустошените места, непременно ще паднат от нож; и който е на отворено поле ще го предам на зверовете да го изядат; а които са в крепостите и в пещерите ще измрат от мор.

Вот что скажи им: так говорит Господь Бог: живу Я! те, которые на местах разоренных, падут от меча; а кто в поле, того отдам зверям на съедение; а которые в укреплениях и пещерах, те умрут от моровой язвы.

28 И ще обърна земята на пустота и да бъде за удивление, и горделивата й сила ще престане; и Израилевите планини ще запустеят та да няма кой да минава.

И сделаю землю пустынею из пустынь, и гордое могущество ее престанет, и горы Израилевы опустеют, так что не будет проходящих.

29 Т огава ще познаят, че Аз съм Господ, когато обърна земята на пустота и да бъде за удивление, поради всичките мерзости, които сториха.

И узнают, что Я Господь, когда сделаю землю пустынею из пустынь за все мерзости их, какие они делали.

30 А колкото за тебе, сине човешки, твоите люде приказват за тебе при стените и вратите на къщите, и като говорят един на друг всеки на брата си, казват: Дойдете сега та чуйте що е словото, което излиза от Господа.

А о тебе, сын человеческий, сыны народа твоего разговаривают у стен и в дверях домов и говорят один другому, брат брату: 'пойдите и послушайте, какое слово вышло от Господа'.

31 Т е дохождат при тебе както дохождат людете, та седят пред тебе като Мои люде, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбите им.

И они приходят к тебе, как на народное сходбище, и садится перед лицем твоим народ Мой, и слушают слова твои, но не исполняют их; ибо они в устах своих делают из этого забаву, сердце их увлекается за корыстью их.

32 И , ето, ти им си като любима песен от човек, който има сладък глас и свири добре, защото слушат думите ти, а не ги изпълняват.

И вот, ты для них--как забавный певец с приятным голосом и хорошо играющий; они слушают слова твои, но не исполняют их.

33 А когато настане това, (и ето, иде,) тогава ще познаят, че е имало пророк между тях.

Но когда сбудется, --вот, уже и сбывается, --тогда узнают, что среди них был пророк.