Лука 15 ~ От Луки 15

picture

1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

Приближались к Нему все мытари и грешники слушать Его.

2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.

Фарисеи же и книжники роптали, говоря: Он принимает грешников и ест с ними.

3 И той им изговори тая притча, като каза:

Но Он сказал им следующую притчу:

4 К ой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?

кто из вас, имея сто овец и потеряв одну из них, не оставит девяноста девяти в пустыне и не пойдет за пропавшею, пока не найдет ее?

5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

А найдя, возьмет ее на плечи свои с радостью

6 И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

и, придя домой, созовет друзей и соседей и скажет им: порадуйтесь со мною: я нашел мою пропавшую овцу.

7 К азвам ви, че също така ще има <повече> радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

Сказываю вам, что так на небесах более радости будет об одном грешнике кающемся, нежели о девяноста девяти праведниках, не имеющих нужды в покаянии.

8 И ли коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?

Или какая женщина, имея десять драхм, если потеряет одну драхму, не зажжет свечи и не станет мести комнату и искать тщательно, пока не найдет,

9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

а найдя, созовет подруг и соседок и скажет: порадуйтесь со мною: я нашла потерянную драхму.

10 С ъщо така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

Так, говорю вам, бывает радость у Ангелов Божиих и об одном грешнике кающемся.

11 К аза още: Някой си човек имаше двама сина.

Еще сказал: у некоторого человека было два сына;

12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

и сказал младший из них отцу: отче! дай мне следующую часть имения. И разделил им имение.

13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

По прошествии немногих дней младший сын, собрав всё, пошел в дальнюю сторону и там расточил имение свое, живя распутно.

14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

Когда же он прожил всё, настал великий голод в той стране, и он начал нуждаться;

15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.

и пошел, пристал к одному из жителей страны той, а тот послал его на поля свои пасти свиней;

16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.

и он рад был наполнить чрево свое рожками, которые ели свиньи, но никто не давал ему.

17 А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

Придя же в себя, сказал: сколько наемников у отца моего избыточествуют хлебом, а я умираю от голода;

18 Щ е стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

встану, пойду к отцу моему и скажу ему: отче! я согрешил против неба и пред тобою

19 н е съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

и уже недостоин называться сыном твоим; прими меня в число наемников твоих.

20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

Встал и пошел к отцу своему. И когда он был еще далеко, увидел его отец его и сжалился; и, побежав, пал ему на шею и целовал его.

21 Р ече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.

Сын же сказал ему: отче! я согрешил против неба и пред тобою и уже недостоин называться сыном твоим.

22 Н о бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;

А отец сказал рабам своим: принесите лучшую одежду и оденьте его, и дайте перстень на руку его и обувь на ноги;

23 д окарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;

и приведите откормленного теленка, и заколите; станем есть и веселиться!

24 з ащото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.

ибо этот сын мой был мертв и ожил, пропадал и нашелся. И начали веселиться.

25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

Старший же сын его был на поле; и возвращаясь, когда приблизился к дому, услышал пение и ликование;

26 И повика един от слугите и попита, що е това.

и, призвав одного из слуг, спросил: что это такое?

27 А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

Он сказал ему: брат твой пришел, и отец твой заколол откормленного теленка, потому что принял его здоровым.

28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.

Он осердился и не хотел войти. Отец же его, выйдя, звал его.

29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;

Но он сказал в ответ отцу: вот, я столько лет служу тебе и никогда не преступал приказания твоего, но ты никогда не дал мне и козлёнка, чтобы мне повеселиться с друзьями моими;

30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

а когда этот сын твой, расточивший имение своё с блудницами, пришел, ты заколол для него откормленного теленка.

31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.

Он же сказал ему: сын мой! ты всегда со мною, и всё мое твое,

32 Н о прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.

а о том надобно было радоваться и веселиться, что брат твой сей был мертв и ожил, пропадал и нашелся.