1 И пак подигнах очите си та погледнах, и, ето, четири колесници излизаха изсред две планини; и планините бяха медни,
И опять поднял я глаза мои и вижу: вот, четыре колесницы выходят из ущелья между двумя горами; и горы те горы медные.
2 В първата колесница имаше червени коне, във втората колесница черни коне,
В первой колеснице кони рыжие, а во второй колеснице кони вороные;
3 в третата колесница бели коне, а в четвъртата колесница пъстри и пепеляви коне.
в третьей колеснице кони белые, а в четвертой колеснице кони пегие, сильные.
4 Т огава проговаряйки рекох на ангела, който говореше с мене: Какви са тия, господарю мой?
И, начав речь, я сказал Ангелу, говорившему со мною: что это, господин мой?
5 И отговор ангелът ми рече: Тия са четирите небесни духове, които излизат отпред Господаря на целия свят, пред Когото са стояли.
И отвечал Ангел и сказал мне: это выходят четыре духа небесных, которые предстоят пред Господом всей земли.
6 Ч ерните коне, които са в едната <колесница>, излизат към северната страна, и белите излизат след тях; а пъстрите излизат към южната страна.
Вороные кони там выходят к стране северной и белые идут за ними, а пегие идут к стране полуденной.
7 Н о пепелявите като излязоха поискаха да отидат и обходят света; и той <им> рече: Идете, обходете. И тъй обходиха света.
И сильные вышли и стремились идти, чтобы пройти землю; и он сказал: идите, пройдите землю, --и они прошли землю.
8 Т огава извика към мене та ми говори казвайки: Виж, ония, които излизат към северната страна, успокоиха духа Ми в северната страна.
Тогда позвал он меня и сказал мне так: смотри, вышедшие в землю северную успокоили дух Мой на земле северной.
9 И Господното слово дойде към мене и рече:
И было слово Господне ко мне:
10 О т <върналите се> от плен, <сиреч>, от Хелдая, от Товия и от Иедаия, вземи та дойди в същия ден, и влез в къщата на Иосия Софониевия син, гдето дойдоха от Вавилон, -
возьми у пришедших из плена, у Хелдая, у Товии и у Иедая, и пойди в тот самый день, пойди в дом Иосии, сына Софониева, куда они пришли из Вавилона,
11 д а! вземи <от тях> сребро и злато, направи корони и положи ги на главата на великия свещеник Исус Иоседековия син;
возьми серебро и золото и сделай венцы, и возложи на голову Иисуса, сына Иоседекова, иерея великого,
12 и говори му казвайки: Така говори Господ на Силите, Който казва: Ето мъжът, чието име е Отрасъл; Той ще израсте от мястото си, И ще построи храма Господен.
и скажи ему: так говорит Господь Саваоф: вот Муж, --имя Ему ОТРАСЛЪ, Он произрастет из Своего корня и создаст храм Господень.
13 Д а! Той ще построи храма Господен; И като приеме славата, Ще седне на престола си като управител; Ще бъде и свещеник на престола си; И съвещание за <установление на> мир ще има между двамата.
Он создаст храм Господень и примет славу, и воссядет, и будет владычествовать на престоле Своем; будет и священником на престоле Своем, и совет мира будет между тем и другим.
14 И короните ще се дадат на Елема, на Товия, на Иедаия и на Хена Софониевия син за спомен в Господния храм.
А венцы те будут Хелему и Товии, Иедаю и Хену, сыну Софониеву, на память в храме Господнем.
15 И далечните <люде> ще дойдат и ще градят в Господния храм; и ще познаете, че Господ на Силите ме е пратил при вас. А това ще се сбъдне ако послушате внимателно гласа на Господа вашия Бог.
И издали придут, и примут участие в построении храма Господня, и вы узнаете, что Господь Саваоф послал меня к вам, и это будет, если вы усердно будете слушаться гласа Господа Бога вашего.