1 П одир смъртта на Исуса, израилтяните се допитаха до Господа, казвайки: Кой пръв ще възлезе за нас против ханаанците да воюва против тях?
По смерти Иисуса вопрошали сыны Израилевы Господа, говоря: кто из нас прежде пойдет на Хананеев--воевать с ними?
2 И Господ каза: Юда ще възлезе, ето, предадох земята в ръката му.
И сказал Господь: Иуда пойдет; вот, Я предаю землю в руки его.
3 Т огава Юда каза на брата си Симеона: Възлез с мене в моя предел, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоя предел. И Симеон отиде с него.
Иуда же сказал Симеону, брату своему: войди со мною в жребий мой, и будем воевать с Хананеями; и я войду с тобою в твой жребий. И пошел с ним Симеон.
4 Ю да, прочее, възлезе; и Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им; и те поразиха от тях във Везек десет хиляди мъже.
И пошел Иуда, и предал Господь Хананеев и Ферезеев в руки их, и побили они из них в Везеке десять тысяч человек.
5 И намериха Адонивезека във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.
В Везеке встретились они с Адони-Везеком, сразились с ним и разбили Хананеев и Ферезеев.
6 А Адонивезек побягна; но те го погнаха и хванаха го, и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.
Адони-Везек побежал, но они погнались за ним и поймали его и отсекли большие пальцы на руках его и на ногах его.
7 И рече Адонивезек: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и на нозете си са събирали <трохи> под трапезата ми; както съм аз правил, така ми въздаде Бог. И доведоха го в Ерусалим, гдето и умря.
Тогда сказал Адони-Везек: семьдесят царей с отсеченными на руках и на ногах их большими пальцами собирали под столом моим; как делал я, так и мне воздал Бог. И привели его в Иерусалим, и он умер там.
8 И юдейците воюваха против Ерусалим, и, като го завладяха, поразиха го с острото на ножа и предадоха града на огън.
И воевали сыны Иудины против Иерусалима и взяли его, и поразили его мечом и город предали огню.
9 П одир това, юдейците слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата, и в южната и в полската страни.
Потом пошли сыны Иудины воевать с Хананеями, которые жили на горах и на полуденной земле и на низменных местах.
10 Ю да отиде и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а по-напред името на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесая, Ахимана и Талмая;
И пошел Иуда на Хананеев, которые жили в Хевроне (имя же Хеврону прежде Кириаф-Арбы), и поразили Шешая, Ахимана и Фалмая.
11 и от там отиде против жителите на Девир (а по-напред името на Девир беше Кириат-сефер).
Оттуда пошел он против жителей Давира; имя Давиру прежде Кириаф-Сефер.
12 И рече Халев: Който порази Кириат-сефер и го превземе, нему ще дам дъщеря си Ахса за жена.
И сказал Халев: кто поразит Кириаф-Сефер и возьмет его, тому отдам Ахсу, дочь мою, в жену.
13 И превзе го Готониил, син на Кенеза, по-малкия брат на Халева; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.
И взял его Гофониил, сын Кеназа, младшего брата Халевова, и отдал в жену ему Ахсу, дочь свою.
14 И като отиваше тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е?
Когда надлежало ей идти, научил ее просить у отца ее поле, и она сошла с осла. Халев сказал ей: что тебе?
15 А тя му рече: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна страна, дай ми и водни извори. И Халев й даде горните извори и долните извори.
сказала ему: дай мне благословение; ты дал мне землю полуденную, дай мне и источники воды. И дал ей источники верхние и источники нижние.
16 И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с юдейците, в Юдовата пустиня, която е на юг от Арад; и отидоха та се заселиха между людете.
И сыны Кенеянина, тестя Моисеева, пошли из города Пальм с сынами Иудиными в пустыню Иудину, которая на юг от Арада, и пришли и поселились среди народа.
17 Т огава Юда отиде с брата си Симеона, та поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът се нарече Орма.
И пошел Иуда с Симеоном, братом своим, и поразили Хананеев, живших в Цефафе, и предали его заклятию, и называется город сей Хорма.
18 Ю да завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му.
Иуда взял также Газу с пределами ее, Аскалон с пределами его, и Екрон с пределами его.
19 Г оспод беше с Юда; и той изгони <жителите на> хълмистата страна, обаче, не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници.
Господь был с Иудою, и он овладел горою; но жителей долины не мог прогнать, потому что у них были железные колесницы.
20 И дадоха Хеврон на Халева, според както Моисей беше казал; и той изгони от там тримата Енакови синове.
И отдали Халеву Хеврон, как говорил Моисей, и изгнал оттуда трех сынов Енаковых.
21 А вениаминците не изгониха евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим заедно с вениаминците, <както живеят и> до днес.
Но Иевусеев, которые жили в Иерусалиме, не изгнали сыны Вениаминовы, и живут Иевусеи с сынами Вениамина в Иерусалиме до сего дня.
22 С ъщо и Иосифовият дом, и те отидоха против Ветил; и Господ беше с тях.
И сыны Иосифа пошли также на Вефиль, и Господь был с ними.
23 И Иосифовият дом прати да съгледат Ветил (а по-напред името на града беше Луз).
И остановились и высматривали сыны Иосифовы Вефиль (имя же городу прежде Луз).
24 И съгледателите видяха един човек, който излизаше из града, и рекоха му: Покажи ни, молим, входа на града, и ще ти покажем милост.
И увидели стражи человека, идущего из города, и сказали ему: покажи нам вход в город, и сделаем с тобою милость.
25 И той им показа входа на града, и те поразиха града с острото на ножа, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.
Он показал им вход в город, и поразили они город мечом, а человека сего и все родство его отпустили.
26 И човекът отиде в Хетейската земя, гдето и съгради град и нарече го Луз, както е името му и до днес.
Человек сей пошел в землю Хеттеев, и построил город и нарек имя ему Луз. Это имя его до сего дня.
27 М анасия не изгони <жителите на> Ветсан и селата му, нито на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Ивлеам и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; но ханаанците настояваха да живеят в оная земя.
И Манассия не выгнал Бефсана и зависящих от него городов, Фаанаха и зависящих от него городов, жителей Дора и зависящих от него городов, жителей Ивлеама и зависящих от него городов, жителей Мегиддона и зависящих от него городов; и остались Хананеи жить в земле сей.
28 А Израил, когато стана силен наложи на ханаанците данък, без да ги изгони съвсем.
Когда Израиль пришел в силу, тогда сделал он Хананеев данниками, но изгнать не изгнал их.
29 Н ито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха в Гезер помежду им.
И Ефрем не изгнал Хананеев, живущих в Газере; и жили Хананеи среди их в Газере.
30 З авулон тоже не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; но ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък.
И Завулон не изгнал жителей Китрона и жителей Наглола, и жили Хананеи среди их и платили им дань.
31 А сир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;
И Асир не изгнал жителей Акко и жителей Сидона и Ахлава, Ахзива, Хелвы, Афека и Рехова.
32 н о асирците обитаваха между ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.
И жил Асир среди Хананеев, жителей земли той, ибо не изгнал их.
33 Н ефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, но живееше между ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и на Ветенат му плащаха данък.
И Неффалим не изгнал жителей Вефсамиса и жителей Бефанафа и жил среди Хананеев, жителей земли той; жители же Вефсамиса и Бефанафа были его данниками.
34 И аморейците принудиха данците да се оттеглят в хълмистата страна, защото не ги оставиха да слизат в долината;
И стеснили Аморреи сынов Дановых в горах, ибо не давали им сходить на долину.
35 н о аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон, и в Саалвим. Но при все това, ръката на Иосифовия дом преодоля, така щото ония бяха обложени с данък.
И остались Аморреи жить на горе Херес, в Аиалоне и Шаалвиме; но рука сынов Иосифовых одолела, и сделались они данниками им.
36 А пределът на аморейците беше от нагорнището на Акравим, от скалата и нагоре.
Пределы Аморреев от возвышенности Акравим и от Селы простирались и далее.