1 Н о на измъчената <земя> не <ще има> мрак Както в предишните времена, Когато Той унижи земята Завулон и земята Нефталим; Но в послешните времена ще я направи славна- <Нея, която> по пътя към езерото {Т.е., Галилейското. <Еврейски>: Морето.}, оттатък Иордан, Галилея на народите.

Прежнее время умалило землю Завулонову и землю Неффалимову; но последующее возвеличит приморский путь, Заиорданскую страну, Галилею языческую.

2 Л юдете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; На ония, които седяха в земя на мрачна {Еврейски: Смъртта.} сянка Изгря им светлина.

Народ, ходящий во тьме, увидит свет великий; на живущих в стране тени смертной свет воссияет.

3 У множил си народа, Увеличил си радостта му; Радват се пред Тебе както се радват във <време на> жетва, Както се радват, когато делят користи.

Ты умножишь народ, увеличишь радость его. Он будет веселиться пред Тобою, как веселятся во время жатвы, как радуются при разделе добычи.

4 З ащото Ти си строшил, както в деня на Мадиама, Тежкия им хомот, тоягата за плещите им, <И> бичът на угнетителя им.

Ибо ярмо, тяготившее его, и жезл, поражавший его, и трость притеснителя его Ты сокрушишь, как в день Мадиама.

5 З ащото всяка чизма на обутия ратник в шума, И облеклата валяни в кръв, Ще бъдат за изгаряне <и> гориво за огън.

Ибо всякая обувь воина во время брани и одежда, обагренная кровью, будут отданы на сожжение, в пищу огню.

6 З ащото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.

Ибо младенец родился нам--Сын дан нам; владычество на раменах Его, и нарекут имя Ему: Чудный, Советник, Бог крепкий, Отец вечности, Князь мира.

7 У правлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават На Давидовия престол и на неговото царство, За да го утвърди и поддържа, Чрез правосъдие и чрез правда, от сега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

Умножению владычества Его и мира нет предела на престоле Давида и в царстве его, чтобы Ему утвердить его и укрепить его судом и правдою отныне и до века. Ревность Господа Саваофа соделает это.

8 Г оспод изпрати слово на Якова; И то свърхлетя <и> върху Израиля.

Слово посылает Господь на Иакова, и оно нисходит на Израиля,

9 И всичките люде ще <го> познаят, Дори Ефрем и жителите на Самария, Които гордо и с надменно сърце казват:

чтобы знал весь народ, Ефрем и жители Самарии, которые с гордостью и надменным сердцем говорят:

10 К ирпичите паднаха, но ние ще съзидаме с дялани камъни; Черниците се изсякоха, но ще <ги> заменим с кедри.

кирпичи пали--построим из тесаного камня; сикоморы вырублены--заменим их кедрами.

11 З атова Господ ще подигне отгоре му ония, които се противиха против Расина, И ще възбуди неприятелите му, -

И воздвигнет Господь против него врагов Рецина, и неприятелей его вооружит:

12 С ирийците отпред, и филистимците отдире, - И те ще изядат Израиля с отворени уста. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

Сириян с востока, а Филистимлян с запада; и будут они пожирать Израиля полным ртом. При всем этом не отвратится гнев Его, и рука Его еще простерта.

13 Н о пак людете не се връщат към Този, Който ги поразява, Нито търсят Господа на Силите.

Но народ не обращается к Биющему его, и к Господу Саваофу не прибегает.

14 З атова Господ ще отсече от Израиля в един ден И глава и опашка, палмов клон и тръстика.

И отсечет Господь у Израиля голову и хвост, пальму и трость, в один день:

15 ( Старецът и почтеният <мъж>, той е глава; А пророкът, който поучава лъжи, той е опашка).

старец и знатный, --это голова; а пророк-лжеучитель есть хвост.

16 З ащото водителите на тия люде ги заблуждават, И водените от тях загиват.

И вожди сего народа введут его в заблуждение, и водимые ими погибнут.

17 З атова Господ не ще се зарадва за юношите им, Нито ще се смили за сирачетата и вдовиците им; Понеже те всички са нечестиви и злодейци, И всички уста говорят безумие. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

Поэтому о юношах его не порадуется Господь, и сирот его и вдов его не помилует: ибо все они--лицемеры и злодеи, и уста всех говорят нечестиво. При всем этом не отвратится гнев Его, и рука Его еще простерта.

18 З ащото беззаконието изгаря като огън, Който пояжда глоговете и тръните; Да! Той пламти в горските гъсталаци, И те се издигат като тежки облаци дим.

Ибо беззаконие, как огонь, разгорелось, пожирает терновник и колючий кустарник и пылает в чащах леса, и поднимаются столбы дыма.

19 О т гнева на Господа на Силите земята изгоря. И людете ще бъдат като гориво за огън; Никой не жали брата си.

Ярость Господа Саваофа опалит землю, и народ сделается как бы пищею огня; не пощадит человек брата своего.

20 Ч овек ще граби отдясно, но ще <остане> гладен; И ще яде наляво, но не ще се насити! Всеки от тях ще яде месата на своята мишца, -

И будут резать по правую сторону, и останутся голодны; и будут есть по левую, и не будут сыты; каждый будет пожирать плоть мышцы своей:

21 М анасия Ефрема, и Ефрем Манасия, И те заедно ще бъдат против Юда. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

Манассия--Ефрема, и Ефрем--Манассию, оба вместе--Иуду. При всем этом не отвратится гнев Его, и рука Его еще простерта.