1 Царе 3 ~ 1-я Царств 3

picture

1 А в ония дни, когато детето Самуил слугуваше Господу пред Илия, слово от Господа беше рядкост, и нямаше явно видение.

Отрок Самуил служил Господу при Илии; слово Господне было редко в те дни, видения не часты.

2 И в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, (а очите му бяха почнали да ослабват та не можеше да вижда),

И было в то время, когда Илий лежал на своем месте, --глаза же его начали смежаться, и он не мог видеть, --

3 и Божият светилник не беше още изгаснал в Господния храм, гдето беше Божият ковчег, и Самуил си беше легнал,

и светильник Божий еще не погас, и Самуил лежал в храме Господнем, где ковчег Божий;

4 Г оспод повика Самуила; и той рече: Ето ме.

воззвал Господь к Самуилу: И отвечал он: вот я!

5 И завтече се при Илия та рече: Ето ме, защо ме повика. А той рече: Не съм те повикал; върни се та си легни. И той отиде и си легна.

И побежал к Илию и сказал: вот я! ты звал меня. Но тот сказал: я не звал тебя; пойди назад, ложись. И он пошел и лег.

6 А Господ извика още втори път: Самуиле! И Самуил стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, чадо мое; върни се та си легни.

Но Господь в другой раз воззвал к Самуилу: Он встал, и пришел к Илию вторично, и сказал: вот я! ты звал меня. Но тот сказал: я не звал тебя, сын мой; пойди назад, ложись.

7 С амуил не познаваше още Господа; и слово от Господа не беше му се откривало.

Самуил еще не знал тогда Господа, и еще не открывалось ему слово Господне.

8 И Господ повика Самуила още трети път. И той стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илия разбра, че Господ е повикал детето.

И воззвал Господь к Самуилу еще в третий раз. Он встал и пришел к Илию и сказал: вот я! ты звал меня. Тогда понял Илий, что Господь зовет отрока.

9 З атова, Илий каза на Самуила: Иди та си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде та си легна на мястото си.

И сказал Илий Самуилу: пойди назад и ложись, и когда позовет тебя, ты скажи: говори, Господи, ибо слышит раб Твой. И пошел Самуил и лег на месте своем.

10 И Господ дойде та застана и извика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.

И пришел Господь, и стал, и воззвал, как в тот и другой раз: Самуил, Самуил! И сказал Самуил: говори,, ибо слышит раб Твой.

11 Т огава Господ каза на Самуила: Ето, Аз ще извърша в Израиля едно такова дело, щото на всеки, който го чуе, ще му писнат двете уши.

И сказал Господь Самуилу: вот, Я сделаю дело в Израиле, о котором кто услышит, у того зазвенит в обоих ушах;

12 В оня ден ще извърша против Илия всичко, що говорих за дома му; ще почна и ще свърша.

в тот день Я исполню над Илием все то, что Я говорил о доме его; Я начну и окончу;

13 З ащото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието което той знае; понеже синовете му навлякоха проклетия на себе си, а той не ги възпря.

Я объявил ему, что Я накажу дом его на веки за ту вину, что он знал, как сыновья его нечествуют, и не обуздывал их;

14 З а това се заклех за Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти до века с жертва, нито с принос.

и посему клянусь дому Илия, что вина дома Илиева не загладится ни жертвами, ни приношениями хлебными вовек.

15 И Самуил лежа до утринта; после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илия.

И спал Самуил до утра, и отворил двери дома Господня; и боялся Самуил объявить видение сие Илию.

16 А Илия повика Самуила, казвайки: Самуиле! чадо мое! А той рече: Ето ме.

Но Илий позвал Самуила и сказал: сын мой Самуил! Тот сказал: вот я!

17 И каза: Какво слово ти говори <Господ?> не крий го, моля, от мене. Така да ти направи Бог, да! и повече да притури, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил.

И сказал: что сказано тебе? не скрой от меня; то и то сделает с тобою Бог, и еще больше сделает, если ты утаишь от меня что-либо из всего того, что сказано тебе.

18 Т огава Самуил му каза всичко, и не скри нищо от него. И рече <Илий>: Господ е; нека стори каквото Му е угодно.

И объявил ему Самуил все и не скрыл от него. Тогда сказал: Он--Господь; что Ему угодно, то да сотворит.

19 И Самуил растеше; и Господ бе с него, и не оставаше да падне на земята ни една от неговите думи.

И возрос Самуил, и Господь был с ним; и не осталось ни одного из слов его неисполнившимся.

20 И целият Израил, от Дан до Вир-савее, позна, че Самуил беше потвърден {Или: верен.} за Господен пророк,

И узнал весь Израиль от Дана до Вирсавии, что Самуил удостоен быть пророком Господним.

21 И Господ пак се явяваше в Сило; защото Господ се откриваше на Самуила в Сило чрез словеса от Господа. И Самуиловите думи се разнасяха {Или: се изпълняваха.} по целия Израил.

И продолжал Господь являться в Силоме после того, как открыл Себя Самуилу в Силоме чрез слово Господне.