Деяния 23 ~ Деяния 23

picture

1 И Павел като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

Павел, устремив взор на синедрион, сказал: мужи братия! я всею доброю совестью жил пред Богом до сего дня.

2 А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

Первосвященник же Анания стоявшим перед ним приказал бить его по устам.

3 Т огава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?

Тогда Павел сказал ему: Бог будет бить тебя, стена подбеленная! ты сидишь, чтобы судить по закону, и, вопреки закону, велишь бить меня.

4 А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

Предстоящие же сказали: первосвященника Божия поносишь?

5 И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си".

Павел сказал: я не знал, братия, что он первосвященник; ибо написано: начальствующего в народе твоем не злословь.

6 А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и <учението> за възкресението на мъртвите.

Узнав же Павел, что одна часть саддукеев, а другая фарисеев, возгласил в синедрионе: мужи братия! я фарисей, сын фарисея; за чаяние воскресения мертвых меня судят.

7 И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.

Когда же он сказал это, произошла распря между фарисеями и саддукеями, и собрание разделилось.

8 З ащото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

Ибо саддукеи говорят, что нет воскресения, ни Ангела, ни духа; а фарисеи признают и то и другое.

9 И <така> възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво <да направим>, ако му е говорил дух или ангел?

Сделался большой крик; и, встав, книжники фарисейской стороны спорили, говоря: ничего худого мы не находим в этом человеке; если же дух или Ангел говорил ему, не будем противиться Богу.

10 И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

Но как раздор увеличился, то тысяченачальник, опасаясь, чтобы они не растерзали Павла, повелел воинам сойти взять его из среды их и отвести в крепость.

11 И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.

В следующую ночь Господь, явившись ему, сказал: дерзай, Павел; ибо, как ты свидетельствовал о Мне в Иерусалиме, так надлежит тебе свидетельствовать и в Риме.

12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия и рекоха, че няма да ядат, нито да пият догдето не убият Павла.

С наступлением дня некоторые Иудеи сделали умысел, и заклялись не есть и не пить, доколе не убьют Павла.

13 Т ия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

Было же более сорока сделавших такое заклятие.

14 Т е дойдоха при главните свещеници и старейшините и рекоха: Влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.

Они, придя к первосвященникам и старейшинам, сказали: мы клятвою заклялись не есть ничего, пока не убьем Павла.

15 С ега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

Итак ныне же вы с синедрионом дайте знать тысяченачальнику, чтобы он завтра вывел его к вам, как будто вы хотите точнее рассмотреть дело о нем; мы же, прежде нежели он приблизится, готовы убить его.

16 Н о Павловият сестрин син, като <ги> завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.

Услышав о сем умысле, сын сестры Павловой пришел и, войдя в крепость, уведомил Павла.

17 Т огава Павел повика един от стотниците и <му> рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

Павел же, призвав одного из сотников, сказал: отведи этого юношу к тысяченачальнику, ибо он имеет нечто сказать ему.

18 И той го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

Тот, взяв его, привел к тысяченачальнику и сказал: узник Павел, призвав меня, просил отвести к тебе этого юношу, который имеет нечто сказать тебе.

19 А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита <го> на саме: Какво има да ми обадиш?

Тысяченачальник, взяв его за руку и отойдя с ним в сторону, спрашивал: что такое имеешь ты сказать мне?

20 А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

Он отвечал, что Иудеи согласились просить тебя, чтобы ты завтра вывел Павла пред синедрион, как будто они хотят точнее исследовать дело о нем.

21 Н о ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия, <задължавайки се> да не ядат нито да пият до гдето не го убият. Те още сега са готови, и чакат <само> да им се обещаеш.

Но ты не слушай их; ибо его подстерегают более сорока человек из них, которые заклялись не есть и не пить, доколе не убьют его; и они теперь готовы, ожидая твоего распоряжения.

22 И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: Никому да не кажеш, че си ми обадил това.

Тогда тысяченачальник отпустил юношу, сказав: никому не говори, что ты объявил мне это.

23 Т огава повика двама от стотниците та <им> рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

И, призвав двух сотников, сказал: приготовьте мне воинов двести, конных семьдесят и стрелков двести, чтобы с третьего часа ночи шли в Кесарию.

24 П ригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

Приготовьте также ослов, чтобы, посадив Павла, препроводить его к правителю Феликсу.

25 Т ой написа и писмо, което имаше следното съдържание:

Написал и письмо следующего содержания:

26 О т Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.

'Клавдий Лисий достопочтенному правителю Феликсу--радоваться.

27 Т оя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

Сего человека Иудеи схватили и готовы были убить; я, придя с воинами, отнял его, узнав, что он Римский гражданин.

28 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

Потом, желая узнать, в чем обвиняли его, привел его в синедрион их

29 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше, обаче, никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

и нашел, что его обвиняют в спорных мнениях, касающихся закона их, но что нет в нем никакой вины, достойной смерти или оков.

30 И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него..

А как до меня дошло, что Иудеи злоумышляют на этого человека, то я немедленно послал его к тебе, приказав и обвинителям говорить на него перед тобою. Будь здоров'.

31 И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.

Итак воины, по им приказанию, взяв Павла, повели ночью в Антипатриду.

32 И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

А на другой день, предоставив конным идти с ним, возвратились в крепость.

33 А <конниците>, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

А те, придя в Кесарию и отдав письмо правителю, представили ему и Павла.

34 А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

Правитель, прочитав письмо, спросил, из какой он области, и, узнав, что из Киликии, сказал:

35 Щ е те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.

я выслушаю тебя, когда явятся твои обвинители. И повелел ему быть под стражею в Иродовой претории.