1 И маше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.
Был некто на горе Ефремовой, именем Миха.
2 Т ой каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори <клетвата> като слушах аз, - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е моят син от Господа.
Он сказал матери своей: тысяча сто серебра, которые у тебя взяты и за которые ты при мне изрекла проклятие, это серебро у меня, я взял его. Мать его сказала: благословен сын мой у Господа!
3 И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и тъй, сега ще го върна на тебе.
И возвратил он матери своей тысячу сто серебра. И сказала мать его: это серебро я от себя посвятила Господу для сына моего, чтобы сделать из него истукан и литый кумир; итак отдаю оное тебе.
4 Н о той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха <поставени> в дома на Михея.
Но он возвратил серебро матери своей. Мать его взяла двести серебра и отдала их плавильщику. Он сделал из них истукан и литый кумир, который и находился в доме Михи.
5 И тоя човек Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.
И был у Михи дом Божий. И сделал он ефод и терафим и посвятил одного из сыновей своих, чтоб он был у него священником.
6 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
В те дни не было царя у Израиля; каждый делал то, что ему казалось справедливым.
7 И имаше един момък от Витлеем Юдов, <град> на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там пришелец.
Один юноша из Вифлеема Иудейского, из колена Иудина, левит, тогда жил там;
8 Т оя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери <място>, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.
этот человек пошел из города Вифлеема Иудейского, чтобы пожить, где случится, и идя дорогою, пришел на гору Ефремову к дому Михи.
9 И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря <място>.
И сказал ему Миха: откуда ты идешь? Он сказал ему: я левит из Вифлеема Иудейского и иду пожить, где случится.
10 И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.
И сказал ему Миха: останься у меня и будь у меня отцом и священником; я буду давать тебе по десяти серебра на год, потребное одеяние и пропитание.
11 И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.
Левит пошел к нему и согласился левит остаться у этого человека, и был юноша у него, как один из сыновей его.
12 И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.
Миха посвятил левита, и этот юноша был у него священником и жил в доме у Михи.
13 Т огава каза Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.
И сказал Миха: теперь я знаю, что Господь будет мне благотворить, потому что левит у меня священником.