1 ( По слав. 143). Давидов <псалом>. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -

(143-1) ^^Давида.^^ Благословен Господь, твердыня моя, научающий руки мои битве и персты мои брани,

2 & lt;Който> ми <показва> милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.

(143-2) милость моя и ограждение мое, прибежище мое и Избавитель мой, щит мой, --и я на Него уповаю; Он подчиняет мне народ мой.

3 Г осподи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!

(143-3) Господи! что есть человек, что Ты знаешь о нем, и сын человеческий, что обращаешь на него внимание?

4 Ч овек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.

(143-4) Человек подобен дуновению; дни его--как уклоняющаяся тень.

5 Г осподи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.

(143-5) Господи! Приклони небеса Твои и сойди; коснись гор, и воздымятся;

6 З астрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.

(143-6) блесни молниею и рассей их; пусти стрелы Твои и расстрой их;

7 П ростри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,

(143-7) простри с высоты руку Твою, избавь меня и спаси меня от вод многих, от руки сынов иноплеменных,

8 Ч иито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа,

(143-8) которых уста говорят суетное и которых десница--десница лжи.

9 Б оже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,

(143-9) Боже! новую песнь воспою Тебе, на десятиструнной псалтири воспою Тебе,

10 К ойто даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.

(143-10) дарующему спасение царям и избавляющему Давида, раба Твоего, от лютого меча.

11 И збави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа.

(143-11) Избавь меня и спаси меня от руки сынов иноплеменных, которых уста говорят суетное и которых десница--десница лжи.

12 К огато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;

(143-12) Да будут сыновья наши, как разросшиеся растения в их молодости; дочери наши--как искусно изваянные столпы в чертогах.

13 & lt;Когато> житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, <И> овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;

(143-13) Да будут житницы наши полны, обильны всяким хлебом; да плодятся овцы наши тысячами и тьмами на пажитях наших;

14 & lt;Когато> воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;

(143-14) волы наши тучны; да не будет ни расхищения, ни пропажи, ни воплей на улицах наших.

15 & lt;Тогава> блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!

(143-15) Блажен народ, у которого это есть. Блажен народ, у которого Господь есть Бог.