1 ( По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост <трае> до века.

(105-1) Славьте Господа, ибо Он благ, ибо вовек милость Его.

2 К ой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?

(105-2) Кто изречет могущество Господа, возвестит все хвалы Его?

3 Б лажени ония, които пазят правосъдие; <Блажен> оня, който върши правда на всяко време.

(105-3) Блаженны хранящие суд и творящие правду во всякое время!

4 П омни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;

(105-4) Вспомни о мне, Господи, в благоволении к народу Твоему; посети меня спасением Твоим,

5 З а да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.

(105-5) дабы мне видеть благоденствие избранных Твоих, веселиться веселием народа Твоего, хвалиться с наследием Твоим.

6 С ъгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.

(105-6) Согрешили мы с отцами нашими, совершили беззаконие, соделали неправду.

7 Б ащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.

(105-7) Отцы наши в Египте не уразумели чудес Твоих, не помнили множества милостей Твоих, и возмутились у моря, у Чермного моря.

8 П ри все това <Бог> ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.

(105-8) Но Он спас их ради имени Своего, дабы показать могущество Свое.

9 С мъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,

(105-9) Грозно рек морю Чермному, и оно иссохло; и провел их по безднам, как по суше;

10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.

(105-10) и спас их от руки ненавидящего и избавил их от руки врага.

11 В одите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.

(105-11) Воды покрыли врагов их, ни одного из них не осталось.

12 Т огава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.

(105-12) И поверили они словам Его, воспели хвалу Ему.

13 & lt;Но> скоро забравиха делата Му, Не чакаха <изпълнението на> намерението Му,

(105-13) скоро забыли дела Его, не дождались Его изволения;

14 Н о се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;

(105-14) увлеклись похотением в пустыне, и искусили Бога в необитаемой.

15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.

(105-15) И Он исполнил прошение их, послал язву на души их.

16 С ъщо и на Моисея те завидяха в стана. <И> на Господния светия Аарон.

(105-16) И позавидовали в стане Моисею Аарону, святому Господню.

17 З емята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;

(105-17) Разверзлась земля, и поглотила Дафана и покрыла скопище Авирона.

18 И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите.

(105-18) И возгорелся огонь в скопище их, пламень попалил нечестивых.

19 Т е направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;

(105-19) Сделали тельца у Хорива и поклонились истукану;

20 Т ака размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!

(105-20) и променяли славу свою на изображение вола, ядущего траву.

21 З абравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,

(105-21) Забыли Бога, Спасителя своего, совершившего великое в Египте,

22 Ч удесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.

(105-22) дивное в земле Хамовой, страшное у Чермного моря.

23 З атова Той каза, че ще ги изтреби; <Само че> избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да <ги> погуби.

(105-23) И хотел истребить их, если бы Моисей, избранный Его, не стал пред Ним в расселине, чтобы отвратить ярость Его, да не погубит.

24 Д ори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,

(105-24) И презрели они землю желанную, не верили слову Его;

25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.

(105-25) и роптали в шатрах своих, не слушались гласа Господня.

26 З атова Той им се закле {Еврейски: Подигна ръката Си.}, Че ще ги повали в пустинята,

(105-26) И поднял Он руку Свою на них, чтобы низложить их в пустыне,

27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по <разни> страни,

(105-27) низложить племя их в народах и рассеять их по землям.

28 Т оже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви <принесени> на мъртви <богове>.

(105-28) Они прилепились к Ваалфегору и ели жертвы бездушным,

29 И тъй, предизвикаха <Бога> с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.

(105-29) и раздражали делами своими, и вторглась к ним язва.

30 Н о стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;

(105-30) И восстал Финеес и произвел суд, --и остановилась язва.

31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.

(105-31) И вменено ему в праведность в роды и роды во веки.

32 С ъщо и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;

(105-32) И прогневали у вод Меривы, и Моисей потерпел за них,

33 З ащото се възбунтуваха против Духа Му, Та <Моисей> говори несмислено с устните си.

(105-33) ибо они огорчили дух его, и он погрешил устами своими.

34 & lt;При това>, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,

(105-34) Не истребили народов, о которых сказал им Господь,

35 Н о се смесиха с <тия> народи, И се научиха на техните дела;

(105-35) но смешались с язычниками и научились делам их;

36 Т ъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.

(105-36) служили истуканам их, были для них сетью,

37 Д а! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,

(105-37) и приносили сыновей своих и дочерей своих в жертву бесам;

38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.

(105-38) проливали кровь невинную, кровь сыновей своих и дочерей своих, которых приносили в жертву идолам Ханаанским, --и осквернилась земля кровью;

39 Т ака те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.

(105-39) оскверняли себя делами своими, блудодействовали поступками своими.

40 З атова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.

(105-40) И воспылал гнев Господа на народ Его, и возгнушался Он наследием Своим

41 П редаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.

(105-41) и предал их в руки язычников, и ненавидящие их стали обладать ими.

42 Н еприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.

(105-42) Враги их утесняли их, и они смирялись под рукою их.

43 М ного пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, <Затова> се и унижиха поради беззаконието си.

(105-43) Много раз Он избавлял их; они же раздражали упорством своим, и были уничижаемы за беззаконие свое.

44 В ъпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им;

(105-44) Но Он призирал на скорбь их, когда слышал вопль их,

45 С помни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;

(105-45) и вспоминал завет Свой с ними и раскаивался по множеству милости Своей;

46 Т оже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.

(105-46) и возбуждал к ним сострадание во всех, пленявших их.

47 И збави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.

(105-47) Спаси нас, Господи, Боже наш, и собери нас от народов, дабы славить святое имя Твое, хвалиться Твоею славою.

48 Б лагословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.

(105-48) Благословен Господь, Бог Израилев, от века и до века! И да скажет весь народ: аминь! Аллилуия!