1 Н аричайте, <прочее>, братята си Аммий {Т.е., Люде мои.}, и сестрите си Рухама {Т.е., Придобила милост.},

Говорите братьям вашим: 'Мой народ', и сестрам вашим: 'Помилованная'.

2 С ъдете се с майка си, съдете се; Защото тя не Ми е жена, И Аз не съм й мъж. Нека отмахне блудствата си от лицето си, И прелюбодействата си отмежду гърдите си,

Судитесь с вашею матерью, судитесь; ибо она не жена Моя, и Я не муж ее; пусть она удалит блуд от лица своего и прелюбодеяние от грудей своих,

3 Д а не би да я съблека гола, И я изложа както <бе> в деня, когато се е родила, И я направя като пустиня, И я поставя като безводна земя, И я уморя с жажда.

дабы Я не разоблачил ее донага и не выставил ее, как в день рождения ее, не сделал ее пустынею, не обратил ее в землю сухую и не уморил ее жаждою.

4 Д аже на чадата й няма да покажа милост, Понеже са чада от блудство.

И детей ее не помилую, потому что они дети блуда.

5 З ащото майка им блудствува; Тая, която ги бе зачнала, постъпи срамотно; Защото рече: Ще отида след любовниците си, Които ми дават хляба ми и водата ми, Вълната ми и лена ми, маслото ми и питията ми.

Ибо блудодействовала мать их и осрамила себя зачавшая их; ибо говорила: 'пойду за любовниками моими, которые дают мне хлеб и воду, шерсть и лен, елей и напитки'.

6 З атова, ето, Аз ще препреча пътя ти с плет от тръни, И ще направя преграда пред нея За да не намери пътищата си.

За то вот, Я загорожу путь ее тернами и обнесу ее оградою, и она не найдет стезей своих,

7 Т я ще се завтече след любовниците си, но няма да ги стигне; Ще ги потърси, но няма да ги намери; Тогава ще рече: Ще отида и ще се върна при първия си мъж, Защото ми беше по-добре тогава, отколкото сега.

и погонится за любовниками своими, но не догонит их, и будет искать их, но не найдет, и скажет: 'пойду я, и возвращусь к первому мужу моему; ибо тогда лучше было мне, нежели теперь'.

8 И тя не знаеше, че Аз съм й давал житото, виното и маслото, И умножил съм среброто и златото й, Което употребиха за Ваала.

А не знала она, что Я, Я давал ей хлеб и вино и елей и умножил у нее серебро и золото, из которого сделали Ваала.

9 З атова ще си взема назад житото на времето му, И виното Си на определеното му време, И ще откъсна вълната Си и лена Си, Които трябваше да покриват голотата й.

За то Я возьму назад хлеб Мой в его время и вино Мое в его пору и отниму шерсть и лен Мой, чем покрывается нагота ее.

10 И сега ще открия нечистотата й пред очите на любовниците й; И никой няма да я избави от ръката Ми.

И ныне открою срамоту ее пред глазами любовников ее, и никто не исторгнет ее из руки Моей.

11 И ще прекратя всичкото й веселие, - Тържествата й, новолунията й, съботите й И всичките й определени празници.

И прекращу у нее всякое веселье, праздники ее и новомесячия ее, и субботы ее, и все торжества ее.

12 Щ е опустоша и лозите й и смоковниците й, За които рече: Те са заплатата, Която ми дадоха любовниците ми, Ще ги обърна на лес. И полските животни ще ги пояждат.

И опустошу виноградные лозы ее и смоковницы ее, о которых она говорит: 'это у меня подарки, которые надарили мне любовники мои'; и Я превращу их в лес, и полевые звери поедят их.

13 И ще я накажа за дните, <които посвещаваше> на ваалимите Когато им кадеше, Като се китеше с обеците си и огърлиците си И отиваше след любовниците си, А Мене забравяше, казва Господ.

И накажу ее за дни служения Ваалам, когда она кадила им и, украсив себя серьгами и ожерельями, ходила за любовниками своими, а Меня забывала, говорит Господь.

14 Н о, ето, Аз ще я привлека, И като я заведа в пустинята Ще й говоря по сърцето й.

Посему вот, и Я увлеку ее, приведу ее в пустыню, и буду говорить к сердцу ее.

15 И <още> от там ще й дам <ханаанските> лозя, И долината Ахор {Т.е., Смущение.} за врата на надежда; И там тя ще се отзове както в дните на младостта си, И както в деня, когато възлезе из Египетската земя.

И дам ей оттуда виноградники ее и долину Ахор, в преддверие надежды; и она будет петь там, как во дни юности своей и как в день выхода своего из земли Египетской.

16 В оня ден, казва Господ, Ще Ме наричаш: Мъж ми; И няма да Ме наричаш вече: Ваал ми {Т.е., Мой господар.}.

И будет в тот день, говорит Господь, ты будешь звать Меня: 'муж мой', и не будешь более звать Меня: 'Ваали'.

17 З ащото ще премахна имената на ваалимите от устата й; И те няма вече да се поменуват с имената си.

И удалю имена Ваалов от уст ее, и не будут более вспоминаемы имена их.

18 В оня ден ще направя за тях завет С полските зверове, С небесните птици, И със земните гадини; И като строша лък, и меч, и бой, <и ги махна> от земята, Ще ги населя в безопасност.

И заключу в то время для них союз с полевыми зверями и с птицами небесными, и с пресмыкающимися по земле; и лук, и меч, и войну истреблю от земли той, и дам им жить в безопасности.

19 И ще те сгодя за Себе Си за винаги; Да! Ще те сгодя за Себе Си в правда и в съдба, В милосърдие и милости.

И обручу тебя Мне навек, и обручу тебя Мне в правде и суде, в благости и милосердии.

20 Щ е те сгодя за Себе Си във вярност; И ще познаеш Господа.

И обручу тебя Мне в верности, и ты познаешь Господа.

21 И в оня ден ще отговоря, казва Господ, Ще отговоря на небето, И то ще отговори на земята,

И будет в тот день, Я услышу, говорит Господь, услышу небо, и оно услышит землю,

22 И земята ще отговори на житото, на виното и на маслото, И те ще отговорят на Иезраела.

и земля услышит хлеб и вино и елей; а сии услышат Изреель.

23 И ще я насея за Себе Си на земята; И ще покажа милост към непомилваната; И на ония, които не бяха Мои люде ще река: Мои люде сте вие; И те ще рекат <всеки един>: Ти си мой Бог.

И посею ее для Себя на земле, и помилую Непомилованную, и скажу не Моему народу: 'ты Мой народ', а он скажет: 'Ты мой Бог!'