2 Летописи 18 ~ 2-я Паралипоменон 18

picture

1 А Иосафат имаше богатство и голяма слава; и направи сватовщина с Ахава.

И было у Иосафата много богатства и славы; и породнился он с Ахавом.

2 И подир няколко години слезе при Ахава в Самария. И Ахав закла много овци и говеда за него и за людете, които бяха с него; още му предложи да отиде <с него> в Рамот-галаад.

И пошел чрез несколько лет к Ахаву в Самарию; и заколол для него Ахав множество скота мелкого и крупного, и для людей, бывших с ним, и склонял его идти на Рамоф Галаадский.

3 З ащото Израилевият цар Ахав рече на Юдовия цар Иосафата: Дохождаш ли с мене в Рамот-галаад? И той му отговори: Аз съм както си ти, и моите люде както твоите люде; ще бъдем с тебе във войната.

И говорил Ахав, царь Израильский, Иосафату, царю Иудейскому: пойдешь ли со мною в Рамоф Галаадский? Тот сказал ему: как ты, так и я, как твой народ, так и мой народ: с тобою на войну!

4 И осафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитай се сега до Господното слово.

И сказал Иосафат царю Израильскому: вопроси сегодня, что скажет Господь.

5 Т огава Израилевият цар събра пророците <си>, четиристотин мъже, та им рече: Да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Иди, и Бог ще го предаде в ръката на царя.

И собрал царь Израильский пророков четыреста человек и сказал им: идти ли нам на Рамоф Галаадский войною, или удержаться? Они сказали: иди, и Бог предаст в руку царя.

6 О баче, Иосафат каза: Няма ли тук, освен тия някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

И сказал Иосафат: нет ли здесь еще пророка Господня? спросим и у него.

7 И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото никога не пророкува добро за мене, но всякога зло; той е Михей, син на Емла. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.

И сказал царь Израильский Иосафату: есть еще один человек, чрез которого можно вопросить Господа; но я не люблю его, потому что он не пророчествует обо мне доброго, а постоянно пророчествует худое; это Михей, сын Иемвлая. И сказал Иосафат: не говори так, царь.

8 Т огава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.

И позвал царь Израильский одного евнуха, и сказал: сходи поскорее за Михеем, сыном Иемвлая.

9 А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си; и седяха на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях.

Царь же Израильский и Иосафат, царь Иудейский, сидели каждый на своем престоле, одетые в одежды; сидели на площади у ворот Самарии, и все пророки пророчествовали пред ними.

10 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.

И сделал себе Седекия, сын Хенааны, железные рога и сказал: так говорит Господь: сими избодешь Сириян до истребления их.

11 С ъщо и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

И все пророки пророчествовали то же, говоря: иди на Рамоф Галаадский; будет успех тебе, и предаст Господь в руку царя.

12 А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето, думите на пророците като из едни уста са добри за царя; моля, прочее, и твоята дума да бъде като <думата> на един от тях, и ти говори доброто.

Посланный, который пошел позвать Михея, говорил ему: вот, пророки единогласно предрекают доброе царю; пусть бы и твое слово было такое же, как каждого из них: изреки и ты доброе.

13 А Михей рече: <Заклевам се в> живота на Господа, каквото рече Бог мой, това ще говоря.

И сказал Михей: жив Господь, --что скажет мне Бог мой, то изреку я.

14 И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А той рече: Идете и ще имате добър успех; защото <неприятелите> ще бъдат предадени в ръката ви.

И пришел он к царю, и сказал ему царь: Михей, идти ли нам войной на Рамоф Галаадский, или удержаться? И сказал тот: идите, будет вам успех, и они преданы будут в руки ваши.

15 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друго освен истината в Господното име!

И сказал ему царь: сколько раз мне заклинать тебя, чтобы ты не говорил мне ничего, кроме истины, во имя Господне?

16 А той рече: Видях целият Израил пръснат по планините като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

Тогда сказал: я видел всех сынов Израиля, рассеянных по горам, как овец, у которых нет пастыря, --и сказал Господь: нет у них начальника, пусть возвратятся каждый в дом свой с миром.

17 Т огава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?

И сказал царь Израильский Иосафату: не говорил ли я тебе, что он не пророчествует о мне доброго, а только худое?

18 А <Михей> рече: Чуйте, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.

И сказал: так выслушайте слово Господне: я видел Господа, седящего на престоле Своем, и все воинство небесное стояло по правую и по левую руку Его.

19 И Господ рече: Кой ще примами Израилевия цар Ахава за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един, проговаряйки, рече едно, а друг рече друго.

И сказал Господь: кто увлек бы Ахава, царя Израильского, чтобы он пошел и пал в Рамофе Галаадском? И один говорил так, другой говорил иначе.

20 С етне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя. И Господ му рече: Как?

И выступил один дух, и стал пред лицем Господа, и сказал: я увлеку его. И сказал ему Господь: чем?

21 А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И <Господ> рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.

Тот сказал: я выйду, и буду духом лжи в устах всех пророков его. И сказал Он: ты увлечешь его, и успеешь; пойди и сделай так.

22 С ега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на тия твои пророци, обаче Господ е говорил зло за тебе.

И теперь, вот попустил Господь духу лжи в уста сих пророков твоих, но Господь изрек о тебе недоброе.

23 Т огава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене за да говори на тебе?

И подошел Седекия, сын Хенааны, и ударил Михея по щеке, и сказал: по какой это дороге отошел от меня Дух Господень, чтобы говорить в тебе?

24 А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.

И сказал Михей: вот, ты увидишь в тот день, когда будешь бегать из комнаты в комнату, чтобы укрыться.

25 Т огава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас,

И сказал царь Израильский: возьмите Михея и отведите его к Амону градоначальнику и к Иоасу, сыну царя,

26 и речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода {Еврейски: С хляб печален и вода печална.} догде се завърна с мир.

и скажите: так говорит царь: посадите этого в темницу и кормите его хлебом и водою скудно, доколе я не возвращусь в мире.

27 И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички люде.

И сказал Михей: если ты возвратишься в мире, то не Господь говорил чрез меня. И сказал: слушайте, все люди!

28 И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат възлязоха в Рамот-галаад.

И пошел царь Израильский и Иосафат, царь Иудейский, к Рамофу Галаадскому.

29 И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши, та влязоха в сражението.

И сказал царь Израильский Иосафату: я переоденусь и вступлю в сражение, а ты надень свои одежды. И переоделся царь Израильский, и вступили в сражение.

30 А сирийският цар бе заповядал на колесниценачалниците си, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.

И царь Сирийский повелел начальникам колесниц, бывших у него, сказав: не сражайтесь ни с малым, ни с великим, а только с одним царем Израильским.

31 А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Тоя ще е Израилевият цар; и отклониха се за да го ударят. Но Иосафат извика; И Господ му помогна, защото Бог ги повлия <да се отвърнат> от него.

И когда увидели Иосафата начальники колесниц, то подумали: это царь Израильский, --и окружили его, чтобы сразиться с ним. Но Иосафат закричал, и Господь помог ему, и отвел их Бог от него.

32 П онеже колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

И когда увидели начальники колесниц, что не был царь Израильский, то поворотили от него.

33 А един човек устрели без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; затова той рече на колесничаря: Обърни юздата та ме изведи из войската, защото съм тежко ранен.

Между тем один человек случайно натянул лук свой, и ранил царя Израильского сквозь швы лат. И сказал он вознице: повороти назад, и вези меня от войска, ибо я ранен.

34 И в оня ден сражението се усили; но Израилевият цар се удържа в колесницата си срещу сирийците до вечерта, и около захождането на слънцето умря.

Но сражение в тот день усилилось; и царь Израильский стоял на колеснице напротив Сириян до вечера и умер на закате солнца.