1 П рез оная нощ сънят побягна от царя; и той заповяда да донесат записната книга на летописите; и прочитаха се пред царя.
В ту ночь Господь отнял сон от царя, и он велел принести памятную книгу дневных записей; и читали их пред царем,
2 И намери се как Мардохей беше обадил за Вихтана и Тереса, двама от царските скопци, от ония, които пазеха входа, че бяха поискали да турят ръка на цар Асуира.
и найдено записанным, как донес Мардохей на Гавафу Ифарру, двух евнухов царских, оберегавших порог, которые замышлялиналожить руку на царя Артаксеркса.
3 И царят рече: Каква почест и отличие е дадено на Мардохея за това? И слугите на царя, които му прислужваха казаха: Не се е направило нищо за него.
И сказал царь: какая дана почесть и отличие Мардохею за это? И сказали отроки царя, служившие при нем: ничего не сделано ему.
4 Т огава царят рече: Кой е на двора? А Аман беше дошъл във външния двор на царската къща, за да каже на царя да обеси Мардохея на бесилката, която бе приготвил за него.
И сказал царь: кто на дворе? Аман же пришел навнешний двор царского дома поговорить с царем, чтобы Повесилимардохея на дереве, которое он приготовил для него.
5 И слугите на царя му казаха: Ето, Аман стои на двора. И царят рече: Да влезе.
И сказали отроки царю: вот, Аман стоит на дворе. И сказалцарь: пусть войдет.
6 И като влезе Аман царят му рече: Що да се направи на човека, на когото царя благоволява да направи почест? А Аман помисли в сърцето си: Кому <другиму> би благоволил царят да направи почест освен на мене?
И вошел Аман. И сказал ему царь: что сделать бы томучеловеку, которого царь хочет отличить почестью? Аман подумал всердце своем: кому захочет царь оказать почесть, кромеменя?
7 З атова Аман каза на царя: За човека, на когото царят благоволява да направи почест,
И сказал Аман царю: тому человеку, которого царь хочетотличить почестью,
8 н ека донесат царската одежда, с която царят се облича, и царската корона, която се туря на главата му, и нека доведат коня, на който царят язди,
пусть принесут одеяние царское, в которое одевается царь, и коня, на котором ездит царь, возложат царский венец наголову его,
9 и тая одежда и коня да се дадат в ръката на един от по-видните царски първенци, за да облекат човека, когото царят благоволява да почете; и когато го развеждат възседнал на коня през градския площад, нека прогласяват пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете.
и пусть подадут одеяние и коня в руки одному из первыхкнязей царских, г и облекут того человека, которого царь хочетотличить почестью, и выведут его на коне на городскую площадь, ипровозгласят пред ним: так делается тому человеку, которого царьхочет отличить почестью!
10 Т огава царят рече на Амана: Скоро вземи одеждата и коня както си рекъл, и направи така на юдеина Мардохей, който седи при царската порта; да се не изостави нищо от всичко, което си казал.
И сказал царь Аману: тотчас же возьмиодеяние и коня, как ты сказал, и сделай это Мардохею Иудеянину, сидящему у царских ворот; ничего не опусти из всего, что тыговорил.
11 И така, Аман взе одеждата и коня та облече Мардохея, и го преведе яхнал през градския площад, и прогласяваше пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете.
И взял Аман одеяние и коня и облек Мардохея, и вывел его наконе на городскую площадь и провозгласил пред ним: так делаетсятому человеку, которого царь хочет отличить почестью!
12 И Мардохей се върна в царската порта. А Аман отиде бърже у дома си наскърбен, и с покрита глава.
И возвратился Мардохей к царским воротам. Аман же поспешилв дом свой, печальный и закрыв голову.
13 И Аман разказа на жена си Зереса и на всичките си приятели всичко, що му се бе случило. Тогава мъдреците му и жена му Зареса му рекоха: Ако Мардохей, пред когото си почнал да изпадаш, е от юдейски род, ти не ще му надвиеш, но без друго ще паднеш пред него.
И пересказал Аман Зереши, жене своей, и всем друзьям своимвсе, что случилось с ним. И сказали ему мудрецы его и Зерешь, жена его: если из племени Иудеев Мардохей, изгза которого тыначал падать, то не пересилишь его, а наверно падешь пред ним.
14 Д окато още се разговаряха с него, царските скопци стигнаха и побързаха да заведат Амана на угощението, което Естир бе приготвила.
Они еще разговаривали с ним, пришли евнухи царя и сталиторопить Амана идти на пир, который приготовила Есфирь.