1 С лушайте словото, което Господ говори вам, доме Израилев!

Слушайте слово, которое Господь говорит вам, дом Израилев.

2 Т ака казва Господ: Не учете пътя на народите, И не се плашете от небесните знамения По причина, че народите се плашат от тях.

Так говорит Господь: не учитесь путям язычников и не страшитесь знамений небесных, которых язычники страшатся.

3 З ащото обичаите на племената са суетни; Понеже <само> дърво <е> това, което секат от гората, Нещо издялано от дърводелски ръце с брадва;

Ибо уставы народов--пустота: вырубают дерево в лесу, обделывают его руками плотника при помощи топора,

4 У крашават го със сребро и злато, Закрепват го с гвоздеи и чукове, За да не се клати;

покрывают серебром и золотом, прикрепляют гвоздями и молотом, чтобы не шаталось.

5 Т е стоят прави като плашило в бостан, Но не говорят, Трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат <някакво> зло, Нито им е <възможно> да докарат <някакво> добро.

Они--как обточенный столп, и не говорят; их носят, потому что ходить не могут. Не бойтесь их, ибо они не могут причинить зла, но и добра делать не в силах.

6 Н яма подобен на Тебе Господи; Велик си, и велико е името Ти в сила.

Нет подобного Тебе, Господи! Ты велик, и имя Твое велико могуществом.

7 К ой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, Понеже между всичките мъдри на народите, И във всичко що <мъдростта> им владее, няма подобен на Тебе.

Кто не убоится Тебя, Царь народов? ибо Тебе принадлежит это; потому что между всеми мудрецами народов и во всех царствах их нет подобного Тебе.

8 Н о всички ония са скотски и безумни; Суетно е учението <им>; то е само дърво.

Все до одного они бессмысленны и глупы; пустое учение--это дерево.

9 С ребро изковано в плочи се донася от Тарсис, И злато от Офир {Еврейски: Уфаз.}, Изделие на художник и на златарски ръце, - Синьо и мораво за облеклото им, Всецяло изработка на изкусни хора.

Разбитое в листы серебро привезено из Фарсиса, золото--из Уфаза, дело художника и рук плавильщика; одежда на них--гиацинт и пурпур: все это--дело людей искусных.

10 Н о Господ е истинският Бог, Живият Бог и вечният Цар; От Неговия гняв земята се тресе, И народите не могат да устоят пред негодуванието Му.

А Господь Бог есть истина; Он есть Бог живый и Царь вечный. От гнева Его дрожит земля, и народы не могут выдержать негодования Его.

11 ( Така ще им речете: Ония богове, които не са направили небето и земята, Да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе).

Так говорите им: боги, которые не сотворили неба и земли, исчезнут с земли и из-под небес.

12 Т ой направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.

Он сотворил землю силою Своею, утвердил вселенную мудростью Своею и разумом Своим распростер небеса.

13 К огато издава гласа Си водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.

По гласу Его шумят воды на небесах, и Он возводит облака от краев земли, творит молнии среди дождя и изводит ветер из хранилищ Своих.

14 В секи човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.

Безумствует всякий человек в своем знании, срамит себя всякий плавильщик истуканом, ибо выплавленное им есть ложь, и нет в нем духа.

15 С уета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието им те ще загинат,

Это совершенная пустота, дело заблуждения; во время посещения их они исчезнут.

16 & lt;Оня, който е> делът на Якова, не е като тях, Защото Той е създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

Не такова, как их, доля Иакова; ибо есть Творец всего, и Израиль есть жезл наследия Его; имя Его--Господь Саваоф.

17 С ъбери от земята стоката си, Ти, която живееш в крепостта.

Убирай с земли имущество твое, имеющая сидеть в осаде;

18 З ащото, така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тая страна, И ще ги утесня, та да почувствуват <злото>.

ибо так говорит Господь: вот, Я выброшу жителей сей земли на сей раз и загоню их в тесное место, чтобы схватили их.

19 Г орко ми поради болежа ми! Раната ми е люта; но аз рекох: Наистина тая болка ми се пада, и трябва да я търпя.

Горе мне в моем сокрушении; мучительна рана моя, но я говорю: 'подлинно, это моя скорбь, и я буду нести ее;

20 Ш атърът ми се развали, и всичките ми въжета се скъсаха; Чадата ми излязоха от мене, и ги няма; Няма вече кой да разпъне шатъра ми И да окачи завесите ми.

шатер мой опустошен, и все веревки мои порваны; дети мои ушли от меня, и нет их: некому уже раскинуть шатра моего и развесить ковров моих,

21 П онеже овчарите станаха като скотове И не потърсиха Господа, Затова не са успявали, И всичките им стада са разпръснати.

ибо пастыри сделались бессмысленными и не искали Господа, а потому они и поступали безрассудно, и все стадо их рассеяно'.

22 С лушай! шум! ето, иде, И голям глъч от северната страна, За да обърна Юдовите градове в пустиня, Жилище на чакали.

Несется слух: вот он идет, и большой шум от страны северной, чтобы города Иудеи сделать пустынею, жилищем шакалов.

23 Г осподи, познавам, че пътят на човека не <зависи> от него; Не е <дадено> на човека, който ходи, да управя стъпките си.

Знаю, Господи, что не в воле человека путь его, что не во власти идущего давать направление стопам своим.

24 Г осподи, наказвай ме, но с мярка, Не в гнева Си, да не би да ме довършиш.

Наказывай меня, Господи, но по правде, не во гневе Твоем, чтобы не умалить меня.

25 И зливай яростта Си върху народите, които не Те познават, И върху родовете, които не призовават Твоето име; Защото те изпоядоха Якова, Дори го погълнаха и го довършиха, И опустошиха жилището му.

Излей ярость Твою на народы, которые не знают Тебя, и на племена, которые не призывают имени Твоего; ибо они съели Иакова, пожрали его и истребили его, и жилище его опустошили.