1 С лушайте словото, което Господ говори вам, доме Израилев!

Hear the word which the Lord speaks to you, O house of Israel.

2 Т ака казва Господ: Не учете пътя на народите, И не се плашете от небесните знамения По причина, че народите се плашат от тях.

Thus says the Lord: “Do not learn the way of the Gentiles; Do not be dismayed at the signs of heaven, For the Gentiles are dismayed at them.

3 З ащото обичаите на племената са суетни; Понеже <само> дърво <е> това, което секат от гората, Нещо издялано от дърводелски ръце с брадва;

For the customs of the peoples are futile; For one cuts a tree from the forest, The work of the hands of the workman, with the ax.

4 У крашават го със сребро и злато, Закрепват го с гвоздеи и чукове, За да не се клати;

They decorate it with silver and gold; They fasten it with nails and hammers So that it will not topple.

5 Т е стоят прави като плашило в бостан, Но не говорят, Трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат <някакво> зло, Нито им е <възможно> да докарат <някакво> добро.

They are upright, like a palm tree, And they cannot speak; They must be carried, Because they cannot go by themselves. Do not be afraid of them, For they cannot do evil, Nor can they do any good.”

6 Н яма подобен на Тебе Господи; Велик си, и велико е името Ти в сила.

Inasmuch as there is none like You, O Lord (You are great, and Your name is great in might),

7 К ой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, Понеже между всичките мъдри на народите, И във всичко що <мъдростта> им владее, няма подобен на Тебе.

Who would not fear You, O King of the nations? For this is Your rightful due. For among all the wise men of the nations, And in all their kingdoms, There is none like You.

8 Н о всички ония са скотски и безумни; Суетно е учението <им>; то е само дърво.

But they are altogether dull-hearted and foolish; A wooden idol is a worthless doctrine.

9 С ребро изковано в плочи се донася от Тарсис, И злато от Офир {Еврейски: Уфаз.}, Изделие на художник и на златарски ръце, - Синьо и мораво за облеклото им, Всецяло изработка на изкусни хора.

Silver is beaten into plates; It is brought from Tarshish, And gold from Uphaz, The work of the craftsman And of the hands of the metalsmith; Blue and purple are their clothing; They are all the work of skillful men.

10 Н о Господ е истинският Бог, Живият Бог и вечният Цар; От Неговия гняв земята се тресе, И народите не могат да устоят пред негодуванието Му.

But the Lord is the true God; He is the living God and the everlasting King. At His wrath the earth will tremble, And the nations will not be able to endure His indignation.

11 ( Така ще им речете: Ония богове, които не са направили небето и земята, Да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе).

Thus you shall say to them: “The gods that have not made the heavens and the earth shall perish from the earth and from under these heavens.”

12 Т ой направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.

He has made the earth by His power, He has established the world by His wisdom, And has stretched out the heavens at His discretion.

13 К огато издава гласа Си водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.

When He utters His voice, There is a multitude of waters in the heavens: “And He causes the vapors to ascend from the ends of the earth. He makes lightning for the rain, He brings the wind out of His treasuries.”

14 В секи човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.

Everyone is dull-hearted, without knowledge; Every metalsmith is put to shame by an image; For his molded image is falsehood, And there is no breath in them.

15 С уета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието им те ще загинат,

They are futile, a work of errors; In the time of their punishment they shall perish.

16 & lt;Оня, който е> делът на Якова, не е като тях, Защото Той е създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

The Portion of Jacob is not like them, For He is the Maker of all things, And Israel is the tribe of His inheritance; The Lord of hosts is His name. The Coming Captivity of Judah

17 С ъбери от земята стоката си, Ти, която живееш в крепостта.

Gather up your wares from the land, O inhabitant of the fortress!

18 З ащото, така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тая страна, И ще ги утесня, та да почувствуват <злото>.

For thus says the Lord: “Behold, I will throw out at this time The inhabitants of the land, And will distress them, That they may find it so. ”

19 Г орко ми поради болежа ми! Раната ми е люта; но аз рекох: Наистина тая болка ми се пада, и трябва да я търпя.

Woe is me for my hurt! My wound is severe. But I say, “Truly this is an infirmity, And I must bear it.”

20 Ш атърът ми се развали, и всичките ми въжета се скъсаха; Чадата ми излязоха от мене, и ги няма; Няма вече кой да разпъне шатъра ми И да окачи завесите ми.

My tent is plundered, And all my cords are broken; My children have gone from me, And they are no more. There is no one to pitch my tent anymore, Or set up my curtains.

21 П онеже овчарите станаха като скотове И не потърсиха Господа, Затова не са успявали, И всичките им стада са разпръснати.

For the shepherds have become dull-hearted, And have not sought the Lord; Therefore they shall not prosper, And all their flocks shall be scattered.

22 С лушай! шум! ето, иде, И голям глъч от северната страна, За да обърна Юдовите градове в пустиня, Жилище на чакали.

Behold, the noise of the report has come, And a great commotion out of the north country, To make the cities of Judah desolate, a den of jackals.

23 Г осподи, познавам, че пътят на човека не <зависи> от него; Не е <дадено> на човека, който ходи, да управя стъпките си.

O Lord, I know the way of man is not in himself; It is not in man who walks to direct his own steps.

24 Г осподи, наказвай ме, но с мярка, Не в гнева Си, да не би да ме довършиш.

O Lord, correct me, but with justice; Not in Your anger, lest You bring me to nothing.

25 И зливай яростта Си върху народите, които не Те познават, И върху родовете, които не призовават Твоето име; Защото те изпоядоха Якова, Дори го погълнаха и го довършиха, И опустошиха жилището му.

Pour out Your fury on the Gentiles, who do not know You, And on the families who do not call on Your name; For they have eaten up Jacob, Devoured him and consumed him, And made his dwelling place desolate.