1 И оас беше на седем години, когато се възцари, и царува четиридесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Савия, от Вирсавее.

Joash was seven years old when he became king, and he reigned forty years in Jerusalem. His mother’s name was Zibiah of Beersheba.

2 И Иоас вършеше това, което бе право пред Господа, през всичките дни на свещеник Иодай.

Joash did what was right in the sight of the Lord all the days of Jehoiada the priest.

3 И Иодай му взе две жени; и той роди синове и дъщери.

And Jehoiada took two wives for him, and he had sons and daughters.

4 С лед това, Иоас си науми да обнови Господния дом.

Now it happened after this that Joash set his heart on repairing the house of the Lord.

5 И тъй събра свещениците и левитите, та им рече: Излезте по Юдовите градове, та съберете от целия Израил пари за да се поправя дома на вашия Бог от година до година, и гледайте да побързате с работата. Обаче, левитите не побързаха.

Then he gathered the priests and the Levites, and said to them, “Go out to the cities of Judah, and gather from all Israel money to repair the house of your God from year to year, and see that you do it quickly.” However the Levites did not do it quickly.

6 Т огава царят повика началника <на работата> Иодай, та му рече: Защо не си изискал от левитите да съберат от Юда и Ерусалим данъка, <определен> от Господния слуга Моисей <да се събира> от Израилевото общество, за шатъра на свидетелството?

So the king called Jehoiada the chief priest, and said to him, “Why have you not required the Levites to bring in from Judah and from Jerusalem the collection, according to the commandment of Moses the servant of the Lord and of the assembly of Israel, for the tabernacle of witness?”

7 ( Защото нечестивата Готолия и синовете й бяха разстроили Божия дом; още и всичките посветени неща в Господния дом бяха посветили на ваалимите).

For the sons of Athaliah, that wicked woman, had broken into the house of God, and had also presented all the dedicated things of the house of the Lord to the Baals.

8 П рочее, по царската заповед направиха един ковчег, който туриха извън, при вратата на Господния дом.

Then at the king’s command they made a chest, and set it outside at the gate of the house of the Lord.

9 И прогласиха в Юда и в Ерусалим да принасят Господу данък наложен върху Израиля от Божия слуга Моисей в пустинята.

And they made a proclamation throughout Judah and Jerusalem to bring to the Lord the collection that Moses the servant of God had imposed on Israel in the wilderness.

10 И всичките първенци и всичките люде се зарадваха и донасяха и туряха в ковчега догде се напълнеше.

Then all the leaders and all the people rejoiced, brought their contributions, and put them into the chest until all had given.

11 И когато левитите донасяха ковчега при царските настоятели, и те виждаха, че имаше много пари, царският секретар и настоятелят на първосвещеника дохождаха та изпразваха ковчега, и пак го занасяха и поставяха на мястото му. Така правеха от ден на ден, и събираха много пари.

So it was, at that time, when the chest was brought to the king’s official by the hand of the Levites, and when they saw that there was much money, that the king’s scribe and the high priest’s officer came and emptied the chest, and took it and returned it to its place. Thus they did day by day, and gathered money in abundance.

12 И царят и Иодай ги даваха на ония, които вършеха делото на служенето в Господния дом; и тези наемаха зидари и дърводелци за да обновят Господния дом, още и ковачи и медникари за да поправят Господния дом.

The king and Jehoiada gave it to those who did the work of the service of the house of the Lord; and they hired masons and carpenters to repair the house of the Lord, and also those who worked in iron and bronze to restore the house of the Lord.

13 И така, работниците вършеха работата, и поправянето успяваше с работенето им, тъй че възстановиха Божия дом в <първото> му състояние и го закрепиха.

So the workmen labored, and the work was completed by them; they restored the house of God to its original condition and reinforced it.

14 И когато свършиха, донесоха останалите пари пред царя и Иодай, и с тях направиха съдове за Господния дом, съдове за служене и за принасяне <жертви>, темянници, и <други> златни и сребърни съдове. Така, непрестанно принасяха всеизгаряния в Господния дом през целия живот на Иодая.

When they had finished, they brought the rest of the money before the king and Jehoiada; they made from it articles for the house of the Lord, articles for serving and offering, spoons and vessels of gold and silver. And they offered burnt offerings in the house of the Lord continually all the days of Jehoiada. Apostasy of Joash

15 Н о Иодай остаря и стана сит от дни, и умря; сто и тридесет години бе на възраст когато умря.

But Jehoiada grew old and was full of days, and he died; he was one hundred and thirty years old when he died.

16 И погребаха го в Давидовия град между царете, понеже бе извършил добро в Израиля, и пред Бога, и за дома Му.

And they buried him in the City of David among the kings, because he had done good in Israel, both toward God and His house.

17 А след смъртта на Иодая, Юдовите началници дойдоха та се поклониха на царя. Тогава царят ги послуша;

Now after the death of Jehoiada the leaders of Judah came and bowed down to the king. And the king listened to them.

18 и те оставиха дома на Господа Бога на бащите си, и служиха на ашерите и на идолите; и гняв дойде върху Юда и Ерусалим поради това тяхно престъпление.

Therefore they left the house of the Lord God of their fathers, and served wooden images and idols; and wrath came upon Judah and Jerusalem because of their trespass.

19 П ри все това, <Бог> им прати пророци за да ги обърнат към Господа, които заявяваха против тях; но те не послушаха.

Yet He sent prophets to them, to bring them back to the Lord; and they testified against them, but they would not listen.

20 Т огава Божият Дух дойде на Захария, син на свещеник Иодай, та застана <на високо място> над людете и рече им: Така казва Бог: Защо престъпвате Господните заповеди? Няма да успеете; понеже вие оставихте Господа, то и Той остави вас.

Then the Spirit of God came upon Zechariah the son of Jehoiada the priest, who stood above the people, and said to them, “Thus says God: ‘Why do you transgress the commandments of the Lord, so that you cannot prosper? Because you have forsaken the Lord, He also has forsaken you.’”

21 О баче, те направиха заговор против него и с царска заповед го убиха с камъни в двора на Господния дом.

So they conspired against him, and at the command of the king they stoned him with stones in the court of the house of the Lord.

22 Ц ар Иоас не си спомни доброто, което му беше показал Иодай, неговият баща, но уби сина му; а той, като умираше рече: Господ да погледне и да издири.

Thus Joash the king did not remember the kindness which Jehoiada his father had done to him, but killed his son; and as he died, he said, “The Lord look on it, and repay!” Death of Joash

23 И в края на годината, сирийската войска възлезе против <Иоаса;> и като дойде в Юда и Ерусалим, изтребиха всичките народни първенци изсред людете, и изпратиха всичките користи, взети от тях, до царя на Дамаск.

So it happened in the spring of the year that the army of Syria came up against him; and they came to Judah and Jerusalem, and destroyed all the leaders of the people from among the people, and sent all their spoil to the king of Damascus.

24 П ри все, че сирийската войска, която дойде, беше малолюдна, пак Господ предаде в ръката им едно твърде голямо множество, понеже те бяха оставили Господа Бога на бащите си. Така <сирийците> извършиха съдба против Иоаса.

For the army of the Syrians came with a small company of men; but the Lord delivered a very great army into their hand, because they had forsaken the Lord God of their fathers. So they executed judgment against Joash.

25 А като заминаха от него, (и го оставиха <страдащ> с тежки рани), собствените му слуги направиха заговор против него, поради кръвта на сина {Еврейски: Синовете.} на свещеник Иодай, и убиха го на леглото му, та умря; и погребаха го в Давидовия град, но не го погребаха в царските гробища.

And when they had withdrawn from him (for they left him severely wounded), his own servants conspired against him because of the blood of the sons of Jehoiada the priest, and killed him on his bed. So he died. And they buried him in the City of David, but they did not bury him in the tombs of the kings.

26 А ония, които направиха заговора против него, бяха: Завад, син на амонката Симеата и Иозавад, син на моавката Самарита.

These are the ones who conspired against him: Zabad the son of Shimeath the Ammonitess, and Jehozabad the son of Shimrith the Moabitess.

27 А колкото за синовете му, и за тежките товари <за откуп наложени> върху него, и за поправяне на Божия дом, ето, писано е в повестите на Книгата на царете. И вместо него се възцари син му Амасия.

Now concerning his sons, and the many oracles about him, and the repairing of the house of God, indeed they are written in the annals of the book of the kings. Then Amaziah his son reigned in his place.