1 В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма.

In the year that King Uzziah died, I saw the Lord sitting on a throne, high and lifted up, and the train of His robe filled the temple.

2 Н ад Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше.

Above it stood seraphim; each one had six wings: with two he covered his face, with two he covered his feet, and with two he flew.

3 И викаха един към друг, казвайки: - Свет, свет, свет Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя.

And one cried to another and said: “Holy, holy, holy is the Lord of hosts; The whole earth is full of His glory!”

4 И основите на праговете се поклатиха от гласа на оня, който викаше, и домът се напълни с дим.

And the posts of the door were shaken by the voice of him who cried out, and the house was filled with smoke.

5 Т огава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.

So I said: “Woe is me, for I am undone! Because I am a man of unclean lips, And I dwell in the midst of a people of unclean lips; For my eyes have seen the King, The Lord of hosts.”

6 Т огава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, що бе взел с щипци от олтара.

Then one of the seraphim flew to me, having in his hand a live coal which he had taken with the tongs from the altar.

7 И като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви.

And he touched my mouth with it, and said: “Behold, this has touched your lips; Your iniquity is taken away, And your sin purged.”

8 П осле чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? и кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене.

Also I heard the voice of the Lord, saying: “Whom shall I send, And who will go for Us?” Then I said, “Here am I! Send me.”

9 И рече: - Иди кажи на тия люде: С уши непрестанно ще чуете, но няма да схванете, И с очи непрестанно ще видите, но няма да разберете.

And He said, “Go, and tell this people: ‘Keep on hearing, but do not understand; Keep on seeing, but do not perceive.’

10 Н аправи да затлъстее сърцето на тия люде, И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, Да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, И да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.

“Make the heart of this people dull, And their ears heavy, And shut their eyes; Lest they see with their eyes, And hear with their ears, And understand with their heart, And return and be healed.”

11 Т огава рекох: Господи, до кога? И Той отговори: Докато запустеят градовете та да няма жител, И къщите та да няма човек, И страната да запустее съвсем, -

Then I said, “Lord, how long?” And He answered: “Until the cities are laid waste and without inhabitant, The houses are without a man, The land is utterly desolate,

12 Д окато отдалечи Господ човеците, И напуснатите места всред земята бъдат много.

The Lord has removed men far away, And the forsaken places are many in the midst of the land.

13 Н о още ще остане в нея една десета част, И тя ще бъде погризена; Но както на теревинта и дъба Пънът им остава, когато се отсекат, Така светият род ще бъде пъна й.

But yet a tenth will be in it, And will return and be for consuming, As a terebinth tree or as an oak, Whose stump remains when it is cut down. So the holy seed shall be its stump.”