1 Т огава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

So Jacob went on his way, and the angels of God met him.

2 А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим {Т.е., Войнства.}.

When Jacob saw them, he said, “This is God’s camp.” And he called the name of that place Mahanaim.

3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;

Then Jacob sent messengers before him to Esau his brother in the land of Seir, the country of Edom.

4 и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана, и бавих се до сега;

And he commanded them, saying, “Speak thus to my lord Esau, ‘Thus your servant Jacob says: “I have dwelt with Laban and stayed there until now.

5 п ридобих говеда, осли и овци, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

I have oxen, donkeys, flocks, and male and female servants; and I have sent to tell my lord, that I may find favor in your sight.”’”

6 А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

Then the messengers returned to Jacob, saying, “We came to your brother Esau, and he also is coming to meet you, and four hundred men are with him.”

7 А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:

So Jacob was greatly afraid and distressed; and he divided the people that were with him, and the flocks and herds and camels, into two companies.

8 А ко налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

And he said, “If Esau comes to the one company and attacks it, then the other company which is left will escape.”

9 Т огава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,

Then Jacob said, “O God of my father Abraham and God of my father Isaac, the Lord who said to me, ‘Return to your country and to your family, and I will deal well with you’:

10 н е съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си; защото <едвам> с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах два стана.

I am not worthy of the least of all the mercies and of all the truth which You have shown Your servant; for I crossed over this Jordan with my staff, and now I have become two companies.

11 И збави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада.

Deliver me, I pray, from the hand of my brother, from the hand of Esau; for I fear him, lest he come and attack me and the mother with the children.

12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството <си> не може да се изброи.

For You said, ‘I will surely treat you well, and make your descendants as the sand of the sea, which cannot be numbered for multitude.’”

13 К ато пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:

So he lodged there that same night, and took what came to his hand as a present for Esau his brother:

14 д веста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,

two hundred female goats and twenty male goats, two hundred ewes and twenty rams,

15 т ридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жребчета,

thirty milk camels with their colts, forty cows and ten bulls, twenty female donkeys and ten foals.

16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго.

Then he delivered them to the hand of his servants, every drove by itself, and said to his servants, “Pass over before me, and put some distance between successive droves.”

17 Н а първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?

And he commanded the first one, saying, “When Esau my brother meets you and asks you, saying, ‘To whom do you belong, and where are you going? Whose are these in front of you?’

18 Т огава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.

then you shall say, ‘They are your servant Jacob’s. It is a present sent to my lord Esau; and behold, he also is behind us.’”

19 Т ака заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;

So he commanded the second, the third, and all who followed the droves, saying, “In this manner you shall speak to Esau when you find him;

20 и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме <благосклонно>.

and also say, ‘Behold, your servant Jacob is behind us.’” For he said, “I will appease him with the present that goes before me, and afterward I will see his face; perhaps he will accept me.”

21 И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през оная нощ в стана.

So the present went on over before him, but he himself lodged that night in the camp. Wrestling with God

22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок {В изданието от 1940 г. Яков - печатна грешка.}.

And he arose that night and took his two wives, his two female servants, and his eleven sons, and crossed over the ford of Jabbok.

23 В зе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше.

He took them, sent them over the brook, and sent over what he had.

24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

Then Jacob was left alone; and a Man wrestled with him until the breaking of day.

25 к ойто, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.

Now when He saw that He did not prevail against him, He touched the socket of his hip; and the socket of Jacob’s hip was out of joint as He wrestled with him.

26 Т огава <човекът> рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А <Яков> каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.

And He said, “Let Me go, for the day breaks.” But he said, “I will not let You go unless You bless me!”

27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

So He said to him, “What is your name?” He said, “Jacob.”

28 А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил {Т.е., Борец с Бога.}, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.

And He said, “Your name shall no longer be called Jacob, but Israel; for you have struggled with God and with men, and have prevailed.”

29 А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там.

Then Jacob asked, saying, “Tell me Your name, I pray.” And He said, “Why is it that you ask about My name?” And He blessed him there.

30 И Яков наименува мястото Фануил {Т.е., Божието лице.}, защото, <си казваше:> Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.

So Jacob called the name of the place Peniel: “For I have seen God face to face, and my life is preserved.”

31 С лънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

Just as he crossed over Penuel the sun rose on him, and he limped on his hip.

32 З атова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото <човекът> се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.

Therefore to this day the children of Israel do not eat the muscle that shrank, which is on the hip socket, because He touched the socket of Jacob’s hip in the muscle that shrank.