1 С лед тия неща и това <явление на> вярност, асирийският цар Сенахирим дойде та влезе в Юда, и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги усвои.

After these deeds of faithfulness, Sennacherib king of Assyria came and entered Judah; he encamped against the fortified cities, thinking to win them over to himself.

2 А Езекия, като видя, че Сенахирим дойде и че намерението му бе да воюва против Ерусалим,

And when Hezekiah saw that Sennacherib had come, and that his purpose was to make war against Jerusalem,

3 с ъветва се с първенците си и със силните си мъже да запълни водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха.

he consulted with his leaders and commanders to stop the water from the springs which were outside the city; and they helped him.

4 И като се събраха много люде, запълниха всичките извори и потока, който тече сред земята, защото казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода?

Thus many people gathered together who stopped all the springs and the brook that ran through the land, saying, “Why should the kings of Assyria come and find much water?”

5 И <Езекия> се ободри и съгради пак цялата стена, която бе съборена, направи кулите й по-високи, <съгради> и другата стена извън, и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове.

And he strengthened himself, built up all the wall that was broken, raised it up to the towers, and built another wall outside; also he repaired the Millo in the City of David, and made weapons and shields in abundance.

6 И постави военачалници над людете, и като ги събра при себе си на площада, при градската порта, говори им насърчително, казвайки:

Then he set military captains over the people, gathered them together to him in the open square of the city gate, and gave them encouragement, saying,

7 Б ъдете силни и храбри, не бойте се, нито се уплашвайте от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има Един по-велик отколкото има с него.

“Be strong and courageous; do not be afraid nor dismayed before the king of Assyria, nor before all the multitude that is with him; for there are more with us than with him.

8 С него са плътски мишци; с нас е Господ нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни. И людете се успокоиха от думите на Юдовия цар Езекия.

With him is an arm of flesh; but with us is the Lord our God, to help us and to fight our battles.” And the people were strengthened by the words of Hezekiah king of Judah.

9 С лед това, асирийският цар Сенахирим прати слугите си в Ерусалим (а той и всичките му военачалници с него обсаждаха Лахис) до Юдовия цар Езекия и до целия Юда, който бе в Ерусалим, да рекат:

After this Sennacherib king of Assyria sent his servants to Jerusalem (but he and all the forces with him laid siege against Lachish), to Hezekiah king of Judah, and to all Judah who were in Jerusalem, saying,

10 Т ака казва асирийският цар Сенахирим: На що се надявате та чакате в Ерусалим обсадата му?

“Thus says Sennacherib king of Assyria: ‘In what do you trust, that you remain under siege in Jerusalem?

11 Н е мами ли ви Езекия, та ще ви предаде на смърт от глад и от жажда, като казва: Господ нашият Бог ще ни избави от ръката на асирийския цар?

Does not Hezekiah persuade you to give yourselves over to die by famine and by thirst, saying, “The Lord our God will deliver us from the hand of the king of Assyria”?

12 Е зекия не е ли същият, който махна Неговите високи места и Неговите жертвеници, и заповяда на Юда и на Ерусалим, като каза: <Само> пред един олтар да се кланяте, и върху него да кадите?

Has not the same Hezekiah taken away His high places and His altars, and commanded Judah and Jerusalem, saying, “You shall worship before one altar and burn incense on it”?

13 Н е знаете ли що сторих аз и бащите ми на всичките племена на земите? Можаха ли боговете на народите на тия земи да избавят някак земята си от ръката ми?

Do you not know what I and my fathers have done to all the peoples of other lands? Were the gods of the nations of those lands in any way able to deliver their lands out of my hand?

14 К ой от всичките богове на ония народи, които бащите ми изтребиха е могъл да избави людете си от ръката ми, та да може вашият Бог да ви избави от ръката ми?

Who was there among all the gods of those nations that my fathers utterly destroyed that could deliver his people from my hand, that your God should be able to deliver you from my hand?

15 С ега, прочее, да ви не мами Езекия, и да ви не убеждава по тоя начин, и не го вярвайте; защото никой бог, на кой да било народ или царство, не е могъл да избави людете си от моята ръка и от ръката на бащите ми, - та вашият ли Бог ще може да ви избави от ръката ми?

Now therefore, do not let Hezekiah deceive you or persuade you like this, and do not believe him; for no god of any nation or kingdom was able to deliver his people from my hand or the hand of my fathers. How much less will your God deliver you from my hand?’”

16 И слугите му говориха още повече против Господа Бога и против слугата Му Езекия.

Furthermore, his servants spoke against the Lord God and against His servant Hezekiah.

17 Т ой писа и писма да хули Господа Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тия земи не избавиха своите люде от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави Своите люде от ръката ми.

He also wrote letters to revile the Lord God of Israel, and to speak against Him, saying, “As the gods of the nations of other lands have not delivered their people from my hand, so the God of Hezekiah will not deliver His people from my hand.”

18 Т огава извикаха на Юдейски със силен глас към ерусалимските люде, които бяха на стената, за да ги уплашат и да ги смутят, та да превземат града;

Then they called out with a loud voice in Hebrew to the people of Jerusalem who were on the wall, to frighten them and trouble them, that they might take the city.

19 и говориха за ерусалимския Бог, както за боговете на племената на света, които са дело на човешки ръце.

And they spoke against the God of Jerusalem, as against the gods of the people of the earth—the work of men’s hands. Sennacherib’s Defeat and Death

20 З атова цар Езекия и пророк Исаия, Амосовият син, се помолиха и викаха към небето.

Now because of this King Hezekiah and the prophet Isaiah, the son of Amoz, prayed and cried out to heaven.

21 И Господ прати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже, и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар. Така той се върна с посрамено лице в земята си. И когато влезе в капището на бога си, тия, които бяха излезли из чреслата му, го убиха там с нож.

Then the Lord sent an angel who cut down every mighty man of valor, leader, and captain in the camp of the king of Assyria. So he returned shamefaced to his own land. And when he had gone into the temple of his god, some of his own offspring struck him down with the sword there.

22 Т ака Господ избави Езекия и ерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирим, и от ръката на всички <други>, и ги ръководеше на всяка страна.

Thus the Lord saved Hezekiah and the inhabitants of Jerusalem from the hand of Sennacherib the king of Assyria, and from the hand of all others, and guided them on every side.

23 И мнозина донесоха дарове Господу в Ерусалим, и скъпоценности на Юдовия цар Езекия; така че от тогава нататък той се възвеличаваше пред всичките народи.

And many brought gifts to the Lord at Jerusalem, and presents to Hezekiah king of Judah, so that he was exalted in the sight of all nations thereafter. Hezekiah Humbles Himself

24 В това време Езекия се разболя до смърт: и като се помоли Господу, Той му говори и му даде знамение.

In those days Hezekiah was sick and near death, and he prayed to the Lord; and He spoke to him and gave him a sign.

25 Н о Езекия не отдаде <Господу> според стореното нему благодеяние, защото сърцето му се надигна; за това гняв падна на него и на Юда и Ерусалим.

But Hezekiah did not repay according to the favor shown him, for his heart was lifted up; therefore wrath was looming over him and over Judah and Jerusalem.

26 О баче, Езекия се смири поради надигането на сърцето си, той и ерусалимските жители, тъй че Господният гняв не дойде на тях в Езекиевите дни.

Then Hezekiah humbled himself for the pride of his heart, he and the inhabitants of Jerusalem, so that the wrath of the Lord did not come upon them in the days of Hezekiah. Hezekiah’s Wealth and Honor

27 И Езекия придоби много голямо богатство и слава; и направи съкровищници за сребро и злато, за скъпоценни камъни, за аромати, за щитове и за всякакви отборни вещи,

Hezekiah had very great riches and honor. And he made himself treasuries for silver, for gold, for precious stones, for spices, for shields, and for all kinds of desirable items;

28 с ъщо и житници за произведението на житото, на виното и на дървеното масло, и обори за всякакви животни и огради за стада.

storehouses for the harvest of grain, wine, and oil; and stalls for all kinds of livestock, and folds for flocks.

29 П ри това, той си направи градове, и придоби множество овце и говеда; защото Бог му даваше твърде много имот.

Moreover he provided cities for himself, and possessions of flocks and herds in abundance; for God had given him very much property.

30 С ъщият тоя Езекия запълни и горния извор на водата на Гион, и я доведе направо долу на запад от Давидовия град. И Езекия успя във всичките си дела.

This same Hezekiah also stopped the water outlet of Upper Gihon, and brought the water by tunnel to the west side of the City of David. Hezekiah prospered in all his works.

31 Н о относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитат за знамението станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко що беше на сърцето му.

However, regarding the ambassadors of the princes of Babylon, whom they sent to him to inquire about the wonder that was done in the land, God withdrew from him, in order to test him, that He might know all that was in his heart. Death of Hezekiah

32 А останалите дела на Езекия, и добрините му, ето, написани са във Видението на пророк Исаия, Амосовия син, в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

Now the rest of the acts of Hezekiah, and his goodness, indeed they are written in the vision of Isaiah the prophet, the son of Amoz, and in the book of the kings of Judah and Israel.

33 И Езекия заспа с бащите си, и погребаха го в най-видния от гробовете на Давидовите потомци; и целият Юда и ерусалимските жители му отдадоха почест при смъртта му. И вместо него се възцари син му Манасия.

So Hezekiah rested with his fathers, and they buried him in the upper tombs of the sons of David; and all Judah and the inhabitants of Jerusalem honored him at his death. Then Manasseh his son reigned in his place.