1 К огато излезеш на бой против неприятелите си, и видиш коне, колесници и люде повече от тебе, да се не убоиш от тях; защото с тебе е Господ твоят Бог, Който те е извел из Египетската земя.

“When you go out to battle against your enemies, and see horses and chariots and people more numerous than you, do not be afraid of them; for the Lord your God is with you, who brought you up from the land of Egypt.

2 И като пристъпиш в боя, свещеникът да се приближи и да говори на людете, като им каже:

So it shall be, when you are on the verge of battle, that the priest shall approach and speak to the people.

3 С лушай, Израилю! вие пристъпвате днес да се биете против неприятелите си; да не премалнее сърцето ви; не бойте се, нито се смущавайте, нито се ужасявайте от тях;

And he shall say to them, ‘Hear, O Israel: Today you are on the verge of battle with your enemies. Do not let your heart faint, do not be afraid, and do not tremble or be terrified because of them;

4 з ащото Господ вашият Бог, Той е, Който ходи с вас да се бие за вас против неприятелите ви, за да ви спаси.

for the Lord your God is He who goes with you, to fight for you against your enemies, to save you.’

5 И военачалниците нека говорят на людете, като рекат: Кой е построил нова къща и не я е посветил? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я посвети.

“Then the officers shall speak to the people, saying: ‘What man is there who has built a new house and has not dedicated it? Let him go and return to his house, lest he die in the battle and another man dedicate it.

6 И кой е насадил лозе и не е ял от плода му? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя и друг да яде плода му.

Also what man is there who has planted a vineyard and has not eaten of it? Let him go and return to his house, lest he die in the battle and another man eat of it.

7 И кой се е сгодил за жена и не я е взел? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я вземе.

And what man is there who is betrothed to a woman and has not married her? Let him go and return to his house, lest he die in the battle and another man marry her.’

8 В оеначалниците да говорят още на людете, като рекат: Кой е страхлив и малодушен? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да премалнеят сърцата на братята му, както неговото сърце.

“The officers shall speak further to the people, and say, ‘What man is there who is fearful and fainthearted? Let him go and return to his house, lest the heart of his brethren faint like his heart.’

9 И военачалниците, като свършат да говорят на людете, нека поставят полководци над полковете за водители на людете.

And so it shall be, when the officers have finished speaking to the people, that they shall make captains of the armies to lead the people.

10 К огато се приближиш при някой град, за да воюваш против него, предложи му мир.

“When you go near a city to fight against it, then proclaim an offer of peace to it.

11 А ко ти отговори мирно и ти отвори <портите>, тогава всичките люде, които се намират в него, да ти станат поданици и да ти работят.

And it shall be that if they accept your offer of peace, and open to you, then all the people who are found in it shall be placed under tribute to you, and serve you.

12 Н о ако не направи мир с тебе, но воюва против тебе, тогава да го обсадиш;

Now if the city will not make peace with you, but makes war against you, then you shall besiege it.

13 и когато го предаде Господ твоят Бог в ръцете ти, тогава да поразиш всичките му мъжки с острото на ножа;

And when the Lord your God delivers it into your hands, you shall strike every male in it with the edge of the sword.

14 а жените, децата, добитъкът и всичко що се намира в града, всичките користи от него да вземеш за себе си; и да ядеш користите от неприятелите си, които Господ твоят Бог ти даде.

But the women, the little ones, the livestock, and all that is in the city, all its spoil, you shall plunder for yourself; and you shall eat the enemies’ plunder which the Lord your God gives you.

15 Т ака да постъпваш с всичките градове, които са много далеч от тебе, които не са от градовете на <тукашните> народи.

Thus you shall do to all the cities which are very far from you, which are not of the cities of these nations.

16 А от градовете на тия люде, които Господ твоят Бог ти дава за наследство, да не оставиш живо нищо, което диша,

“But of the cities of these peoples which the Lord your God gives you as an inheritance, you shall let nothing that breathes remain alive,

17 н о да ги обречеш <на изтребление;> хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, според както Господ твоят Бог ти заповяда;

but you shall utterly destroy them: the Hittite and the Amorite and the Canaanite and the Perizzite and the Hivite and the Jebusite, just as the Lord your God has commanded you,

18 з а да не ви научат да правите според всичките мерзости, които те са правили за боговете си, и така да съгрешите против Господа вашия Бог.

lest they teach you to do according to all their abominations which they have done for their gods, and you sin against the Lord your God.

19 К огато обсаждаш някой град за дълго време и воюваш против него, за да го превземеш, да не унищожаваш дърветата му, нито да дигаш на тях секира; да не ги насичаш, защото от тях можеш да се храниш. Човек ли е полското дърво та да се обсажда от тебе?

“When you besiege a city for a long time, while making war against it to take it, you shall not destroy its trees by wielding an ax against them; if you can eat of them, do not cut them down to use in the siege, for the tree of the field is man’s food.

20 С амо дърветата, които знаеш, че не са хранителни дървета, тях можеш да унищожаваш и изсичаш; и <с тях> да правиш кули против града, който ти се противи, догде бъде превзет.

Only the trees which you know are not trees for food you may destroy and cut down, to build siegeworks against the city that makes war with you, until it is subdued.