1 И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?

What then shall we say that Abraham our father has found according to the flesh?

2 З ащото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

For if Abraham was justified by works, he has something to boast about, but not before God.

3 П онеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

For what does the Scripture say? “Abraham believed God, and it was accounted to him for righteousness.”

4 А на този, който върши <дела>, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

Now to him who works, the wages are not counted as grace but as debt. David Celebrates the Same Truth

5 а на този, който не върши <дела>, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра <му> се вменява за правда.

But to him who does not work but believes on Him who justifies the ungodly, his faith is accounted for righteousness,

6 К акто и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -

just as David also describes the blessedness of the man to whom God imputes righteousness apart from works:

7 " Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити;

“Blessed are those whose lawless deeds are forgiven, And whose sins are covered;

8 Б лажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

Blessed is the man to whom the L ord shall not impute sin.” Abraham Justified Before Circumcision

9 П рочее, това блаженство <само> за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".

Does this blessedness then come upon the circumcised only, or upon the uncircumcised also? For we say that faith was accounted to Abraham for righteousness.

10 т о как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

How then was it accounted? While he was circumcised, or uncircumcised? Not while circumcised, but while uncircumcised.

11 И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

And he received the sign of circumcision, a seal of the righteousness of the faith which he had while still uncircumcised, that he might be the father of all those who believe, though they are uncircumcised, that righteousness might be imputed to them also,

12 и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

and the father of circumcision to those who not only are of the circumcision, but who also walk in the steps of the faith which our father Abraham had while still uncircumcised. The Promise Granted Through Faith

13 П онеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

For the promise that he would be the heir of the world was not to Abraham or to his seed through the law, but through the righteousness of faith.

14 З ащото, ако са наследници тия, които <се облягат> на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

For if those who are of the law are heirs, faith is made void and the promise made of no effect,

15 п онеже законът докарва, <не обещание>, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

because the law brings about wrath; for where there is no law there is no transgression.

16 З атова <наследството> е от вяра, за <да бъде> по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се <обляга> на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

Therefore it is of faith that it might be according to grace, so that the promise might be sure to all the seed, not only to those who are of the law, but also to those who are of the faith of Abraham, who is the father of us all

17 ( както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

(as it is written, “I have made you a father of many nations” ) in the presence of Him whom he believed—God, who gives life to the dead and calls those things which do not exist as though they did;

18 & lt;Авраам>, надявайки се без <да има причина за> надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

who, contrary to hope, in hope believed, so that he became the father of many nations, according to what was spoken, “So shall your descendants be.”

19 Б ез да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, <вземаше пред вид> и мъртвостта на Сарината утроба, -

And not being weak in faith, he did not consider his own body, already dead (since he was about a hundred years old), and the deadness of Sarah’s womb.

20 о баче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,

He did not waver at the promise of God through unbelief, but was strengthened in faith, giving glory to God,

21 у верен, че това, което е обещал <Бог>, Той е силен да го изпълни.

and being fully convinced that what He had promised He was also able to perform.

22 З атова му се вмени за правда.

And therefore “it was accounted to him for righteousness.”

23 Т ова пък, че му се вмени <за правда>, не се написа само за него,

Now it was not written for his sake alone that it was imputed to him,

24 н о и за нас, на които ще се вменява <за правда>, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ,

but also for us. It shall be imputed to us who believe in Him who raised up Jesus our Lord from the dead,

25 К ойто биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

who was delivered up because of our offenses, and was raised because of our justification.