1 И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?

What then shall we say that Abraham, our forefather, hath found according to the flesh?

2 З ащото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

For if Abraham was justified by works, he hath whereof to glory; but not toward God.

3 П онеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

For what saith the scripture? And Abraham believed God, and it was reckoned unto him for righteousness.

4 А на този, който върши <дела>, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

Now to him that worketh, the reward is not reckoned as of grace, but as of debt.

5 а на този, който не върши <дела>, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра <му> се вменява за правда.

But to him that worketh not, but believeth on him that justifieth the ungodly, his faith is reckoned for righteousness.

6 К акто и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -

Even as David also pronounceth blessing upon the man, unto whom God reckoneth righteousness apart from works,

7 " Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити;

saying, Blessed are they whose iniquities are forgiven, And whose sins are covered.

8 Б лажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

Blessed is the man to whom, the Lord will not reckon sin.

9 П рочее, това блаженство <само> за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".

Is this blessing then pronounced upon the circumcision, or upon the uncircumcision also? for we say, To Abraham his faith was reckoned for righteousness.

10 т о как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

How then was it reckoned? when he was in circumcision, or in uncircumcision? Not in circumcision, but in uncircumcision:

11 И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

and he received the sign of circumcision, a seal of the righteousness of the faith which he had while he was in uncircumcision; that he might be the father of all them that believe, though they be in uncircumcision, that righteousness might be reckoned unto them;

12 и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

and the father of circumcision to them who not only are of the circumcision, but who also walk in the steps of that faith of our father Abraham which he had in uncircumcision.

13 П онеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

For not through the law was the promise to Abraham or to his seed that he should be heir of the world, but through the righteousness of faith.

14 З ащото, ако са наследници тия, които <се облягат> на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

For if they that are of the law are heirs, faith is made void, and the promise is made of none effect:

15 п онеже законът докарва, <не обещание>, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

for the law worketh wrath; but where there is no law, neither is there transgression.

16 З атова <наследството> е от вяра, за <да бъде> по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се <обляга> на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

For this cause it is of faith, that it may be according to grace; to the end that the promise may be sure to all the seed; not to that only which is of the law, but to that also which is of the faith of Abraham, who is the father of us all

17 ( както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

(as it is written, A father of many nations have I made thee) before him whom he believed, even God, who giveth life to the dead, and calleth the things that are not, as though they were.

18 & lt;Авраам>, надявайки се без <да има причина за> надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

Who in hope believed against hope, to the end that he might become a father of many nations, according to that which had been spoken, So shall thy seed be.

19 Б ез да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, <вземаше пред вид> и мъртвостта на Сарината утроба, -

And without being weakened in faith he considered his own body now as good as dead (he being about a hundred years old), and the deadness of Sarah's womb;

20 о баче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,

yet, looking unto the promise of God, he wavered not through unbelief, but waxed strong through faith, giving glory to God,

21 у верен, че това, което е обещал <Бог>, Той е силен да го изпълни.

and being fully assured that what he had promised, he was able also to perform.

22 З атова му се вмени за правда.

Wherefore also it was reckoned unto him for righteousness.

23 Т ова пък, че му се вмени <за правда>, не се написа само за него,

Now it was not written for his sake alone, that it was reckoned unto him;

24 н о и за нас, на които ще се вменява <за правда>, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ,

but for our sake also, unto whom it shall be reckoned, who believe on him that raised Jesus our Lord from the dead,

25 К ойто биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

who was delivered up for our trespasses, and was raised for our justification.