1 И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

And when it was determined that we should sail for Italy, they delivered Paul and certain other prisoners to a centurion named Julius, of the Augustan band.

2 И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

And embarking in a ship of Adramyttium, which was about to sail unto the places on the coast of Asia, we put to sea, Aristarchus, a Macedonian of Thessalonica, being with us.

3 Н а другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят.

And the next day we touched at Sidon: and Julius treated Paul kindly, and gave him leave to go unto his friends and refresh himself.

4 И оттам, като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

And putting to sea from thence, we sailed under the lee of Cyprus, because the winds were contrary.

5 И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския <град> Мира.

And when we had sailed across the sea which is off Cilicia and Pamphylia, we came to Myra, a city of Lycia.

6 Т ам стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него.

And there the centurion found a ship of Alexandria sailing for Italy; and he put us therein.

7 И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу <нос> Салмон.

And when we had sailed slowly many days, and were come with difficulty over against Cnidus, the wind not further suffering us, we sailed under the lee of Crete, over against Salmone;

8 И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей.

and with difficulty coasting along it we came unto a certain place called Fair Havens; nigh whereunto was the city of Lasea.

9 Н о като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

And when much time was spent, and the voyage was now dangerous, because the Fast was now already gone by, Paul admonished them,

10 Г оспода, виждам, че плуването ще бъде <придружено> с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

and said unto them, Sirs, I perceive that the voyage will be with injury and much loss, not only of the lading and the ship, but also of our lives.

11 Н о стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.

But the centurion gave more heed to the master and to the owner of the ship, than to those things which were spoken by Paul.

12 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и <там> да презимуват.

And because the haven was not commodious to winter in, the more part advised to put to sea from thence, if by any means they could reach Phoenix, and winter there; which is a haven of Crete, looking northeast and south-east.

13 И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.

And when the south wind blew softly, supposing that they had obtained their purpose, they weighed anchor and sailed along Crete, close in shore.

14 Н о след малко, спусна се от <острова> бурен вятър, наречен евраквилон,

But after no long time there beat down from it a tempestuous wind, which is called Euraquilo:

15 и когато корабът бе настигнат <от вятъра>, и поради него не можеше да устои, оставихме се <на вълните> да ни носят.

and when the ship was caught, and could not face the wind, we gave way to it, and were driven.

16 И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

And running under the lee of a small island called Cauda, we were able, with difficulty, to secure the boat:

17 и когато я издигнаха, употребяваха< всякакви> средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

and when they had hoisted it up, they used helps, under-girding the ship; and, fearing lest they should be cast upon the Syrtis, they lowered the gear, and so were driven.

18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят <товара>.

And as we labored exceedingly with the storm, the next day they began to throw the the freight overboard;

19 И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба.

and the third day they cast out with their own hands the tackling of the ship.

20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

And when neither sun nor stars shone upon us for many days, and no small tempest lay on us, all hope that we should be saved was now taken away.

21 А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.

And when they had been long without food, then Paul stood forth in the midst of them, and said, Sirs, ye should have hearkened unto me, and not have set sail from Crete, and have gotten this injury and loss.

22 Н о и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но <само> корабът;

And now I exhort you to be of good cheer; for there shall be no loss of life among you, but only of the ship.

23 з ащото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:

For there stood by me this night an angel of the God whose I am, whom also I serve,

24 Н е бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

saying, Fear not, Paul; thou must stand before Caesar: and lo, God hath granted thee all them that sail with thee.

25 З атова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

Wherefore, sirs, be of good cheer: for I believe God, that it shall be even so as it hath been spoken unto me.

26 О баче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

But we must be cast upon a certain island.

27 А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото <море>, около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

But when the fourteenth night was come, as we were driven to and fro in the sea of Adria, about midnight the sailors surmised that they were drawing near to some country:

28 И като измериха дълбочината, намериха, <че е> двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха, <че е> петнадесет разтега.

and they sounded, and found twenty fathoms; and after a little space, they sounded again, and found fifteen fathoms.

29 З атова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

And fearing lest haply we should be cast ashore on rocky ground, they let go four anchors from the stern, and wished for the day.

30 И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

And as the sailors were seeking to flee out of the ship, and had lowered the boat into the sea, under color as though they would lay out anchors from the foreship,

31 П авел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.

Paul said to the centurion and to the soldiers, Except these abide in the ship, ye cannot be saved.

32 Т огава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи <от морето>.

Then the soldiers cut away the ropes of the boat, and let her fall off.

33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

And while the day was coming on, Paul besought them all to take some food, saying, This day is the fourteenth day that ye wait and continue fasting, having taken nothing.

34 З атуй ви моля да похапнете, защото това ще <помогне> за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

Wherefore I beseech you to take some food: for this is for your safety: for there shall not a hair perish from the head of any of you.

35 И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде.

And when he had said this, and had taken bread, he gave thanks to God in the presence of all; and he brake it, and began to eat.

36 О т това всички се ободриха, та ядоха и те.

Then were they all of good cheer, and themselves also took food.

37 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

And we were in all in the ship two hundred threescore and sixteen souls.

38 И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

And when they had eaten enough, they lightened the ship, throwing out the wheat into the sea.

39 И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с <песъчлив> бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

And when it was day, they knew not the land: but they perceived a certain bay with a beach, and they took counsel whether they could drive the ship upon it.

40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.

And casting off the anchors, they left them in the sea, at the same time loosing the bands of the rudders; and hoisting up the foresail to the wind, they made for the beach.

41 Н о изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора <на вълните>.

But lighting upon a place where two seas met, they ran the vessel aground; and the foreship struck and remained unmoveable, but the stern began to break up by the violence of the waves.

42 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

And the soldiers' counsel was to kill the prisoners, lest any of them should swim out, and escape.

43 Н о стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

But the centurion, desiring to save Paul, stayed them from their purpose; and commanded that they who could swim should cast themselves overboard, and get first to the land;

44 и останалите <да се спасяват>, кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха на сушата.

and the rest, some on planks, and some on other things from the ship. And so it came to pass, that they all escaped safe to the land.