1 П лановете на сърцето <принадлежат> на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

The plans of the heart belong to man; But the answer of the tongue is from Jehovah.

2 В сичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

All the ways of a man are clean in his own eyes; But Jehovah weigheth the spirits.

3 В ъзлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения.

Commit thy works unto Jehovah, And thy purposes shall be established.

4 Г оспод е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

Jehovah hath made everything for its own end; Yea, even the wicked for the day of evil.

5 М ерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, <Даже> ръка с ръка <да се съедини, пак> той няма да остане ненаказан.

Every one that is proud in heart is an abomination to Jehovah: Though hand join in hand, he shall not be unpunished.

6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

By mercy and truth iniquity is atoned for; And by the fear of Jehovah men depart from evil.

7 К огато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

When a man's ways please Jehovah, He maketh even his enemies to be at peace with him.

8 П о-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

Better is a little, with righteousness, Than great revenues with injustice.

9 С ърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

A man's heart deviseth his way; But Jehovah directeth his steps.

10 П рисъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

A divine sentence is in the lips of the king; His mouth shall not transgress in judgment.

11 В ярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

A just balance and scales are Jehovah's; All the weights of the bag are his work.

12 Д а се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

It is an abomination to kings to commit wickedness; For the throne is established by righteousness.

13 П раведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

Righteous lips are the delight of kings; And they love him that speaketh right.

14 Я ростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

The wrath of a king is as messengers of death; But a wise man will pacify it.

15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

In the light of the king's countenance is life; And his favor is as a cloud of the latter rain.

16 К олко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

How much better is it to get wisdom than gold! Yea, to get understanding is rather to be chosen than silver.

17 Д а се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

The highway of the upright is to depart from evil: He that keepeth his way preserveth his soul.

18 Г ордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

Pride goeth before destruction, And a haughty spirit before a fall.

19 П о-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

Better it is to be of a lowly spirit with the poor, Than to divide the spoil with the proud.

20 К ойто внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

He that giveth heed unto the word shall find good; And whoso trusteth in Jehovah, happy is he.

21 К ойто е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

The wise in heart shall be called prudent; And the sweetness of the lips increaseth learning.

22 Р азумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

Understanding is a well-spring of life unto him that hath it; But the correction of fools is their folly.

23 С ърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му.

The heart of the wise instructeth his mouth, And addeth learning to his lips.

24 Б лагите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

Pleasant words are as a honeycomb, Sweet to the soul, and health to the bones.

25 И ма път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

There is a way which seemeth right unto a man, But the end thereof are the ways of death.

26 О хотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

The appetite of the laboring man laboreth for him; For his mouth urgeth him thereto.

27 Л ошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

A worthless man deviseth mischief; And in his lips there is as a scorching fire.

28 О пак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

A perverse man scattereth abroad strife; And a whisperer separateth chief friends.

29 Н асилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

A man of violence enticeth his neighbor, And leadeth him in a way that is not good.

30 С клопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

He that shutteth his eyes, it is to devise perverse things: He that compresseth his lips bringeth evil to pass.

31 Б елите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

The hoary head is a crown of glory; It shall be found in the way of righteousness.

32 К ойто скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

He that is slow to anger is better than the mighty; And he that ruleth his spirit, than he that taketh a city.

33 Ж ребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.

The lot is cast into the lap; But the whole disposing thereof is of Jehovah.